Послуша още малко и увеличи звука, за да заглуши изкусителния шепот от кухнята. Затвори очи.
КРИПОС. Белман.
За пръв път чуваше това име. Можеше още преди часове да се обади на Хаген и да го попита, но не го направи, защото предчувстваше за какво става дума. Предпочете да не се рови из случая.
Изслуша и последното парче от албума — "Flamenco Sketches" — и се предаде. Изправи се и се запъти към кухнята. В коридора сви наляво, обу си кубинките и излезе навън.
Намери папката под пробит найлонов чувал. Цялата ѝ корица лепнеше от нещо като засъхнала грахова супа. Хари седна в зеления фатерщул и започна да чете, потръпвайки от студ.
Първата жертва, Боргни Стем-Мюре, на трийсет и три години, родом от Левангер, необвързана, без деца, живеела в квартал "Сагене" в Осло. Работела като стилист, общувала ежедневно с широк кръг хора, имала много познати особено в средите на коафьори, фотографи и в редакциите на модните списания. Редовно посещавала заведения, и то не само "порядъчните". Освен това обожавала природата и обичала походите — и пеш, и на ски.
"Не успя да надскочи произхода си" — прочете Хари в доклад от разговорите с нейни колеги и предположи, че думите са на "доброжелател", горд, задето успешно е заличил провинциалния си произход.
"Всички я харесвахме. Беше една от малцината неподправени хора в бранша."
"Не мога да повярвам. Не разбирам кой би искал да я убие."
"Беше прекалено добра. Всичките ѝ гаджета се възползваха от това по един или друг начин и я превръщаха в своя играчка. Просто се целеше прекалено нависоко."
Хари разгледа нейна снимка — единствената в документацията, на която Боргни беше жива. Руса, вероятно изрусена, най-общо казано симпатична, но не и изумителна красавица, облечена като мъжкарана в камуфлажно яке и ямайска шапка. Нима грубоватият стил и прекалената наивност вървят ръка за ръка? Според изказвания на очевидци Боргни отишла в клуб "Моно" на месечната промоция и анонс към броя на модното списание "Sheness"[30]. Събитието продължило до осем вечерта, после Боргни споделила с колежка/приятелка, че ще се прибира вкъщи, за да подготви за следващия ден модни аксесоари за фотосесия на тема — по идея на фотографа — "джунглата среща пънка през осемдесетте". Разследващите предполагаха, че Боргни е тръгнала към най-близката стоянка на таксита, но от таксиметровите шофьори, спрели там във въпросния час (по приложени данни от превозвачите "Норгестакси" и "Осло Такси"), нито един не разпознал жената от снимката. През онази вечер нямало регистрирани курсове до квартал "Сагене". С две думи — никой не бил виждал Боргни, след като излязла от "Моно". На сутринта двама строителни работници от полски произход дошли на работа, установили, че катинарът на желязната врата пред бомбоубежището е прерязан, и влезли да проверят какво става. Намерили Боргни насред пода в неестествена поза и напълно облечена.
Хари огледа снимката. Същото камуфлажно яке. Сякаш някой бе нанесъл плътен слой бяла пудра върху лицето ѝ. Сенките по стената на подземието изпъкваха драматично, подчертани от светкавицата на фотоапарата, фотосесия. И то доста екстравагантна.
Съдебният лекар бе установил, че Боргни Стем-Мюре е починала между двайсет и два и двайсет и три часа. В кръвта ѝ открили следи от кетаномин — силно упойващо вещество, което действа мигновено дори ако се постави мускулно. Ала като пряката причина, довела до смъртта ѝ, в доклада се посочваше хипоксия, настъпила вследствие от кръвоизливи в устата ѝ. И тук започваше най-обезпокоителната част. Патологът бе преброил двайсет и четири прободни рани в устата ѝ, разположени симетрично и — с изключение на раните с изходно отвърстие — с еднаква дълбочина — седем сантиметра. Разследващите не можеха дори да предположат с какво оръжие или инструмент са били нанесени. Не се сещаха да са виждали предмет със съответстваща форма. По време на огледа на местопрестъплението не открили никакви следи: нито от пръсти, нито от кръв, нито дори от обувки: предния ден персоналът на заведението почистил щателно бетонния под заради предстоящ монтаж на нагревателни кабели за подово отопление. В доклада на Ким Ерик Локер, криминален експерт, постъпил в Отдела явно по време на отсъствието на Хари, бе поместено изображение на две сиво-черни камъчета, открити върху пода в мазето, защото имали произход, различен от камъните в района около местопрестъплението. Локер доста прозорливо посочваше, че ботуши с едър рисунък на грайфера често "привличат" дребни камъчета в лабиринтите на подметките си, а тези камъчета падат оттам при досега с по-твърда и стабилна повърхност, например бетон. Поради необичайния си строеж и състав камъчетата представлявали важна находка и евентуално съвпадение с камъчета от чакълеста пътека например можели да се окажат важно доказателство. Към доклада по-късно бе прикрепено допълнително уточнение: от вътрешната страна на два от резците в устата на Боргни Стем-Мюре патологът открил следи от желязо и колтан. Хари започваше да се досеща за продължението. Отгърна следващата страница. Другата жертва се казваше Шарлоте Лол. Баща — французин, майка — норвежка. Адрес: Ламбертсетер в Осло. Навършени двайсет и девет години, с юридическо образование, живеела сама, но имала приятел на име Ерик Фокеста. Разследващите веднага го бяха изключили от кръга на заподозрените: по време на убийството Ерик се намирал на семинар по геология в националния парк "Йелоустоун" в щата Уайоминг, САЩ. Шарлоте възнамерявала да го придружи, но в последния момент се отказала заради ангажиментите си по текущо дело за имотен спор.