За последно колегите на Шарлоте я видели в кантората във вторник вечер около девет. Явно не се бе прибирала до дома си, защото на местопрестъплението, до трупа ѝ зад изоставения автомобил в Маридален, намерили куфарчето със служебни документи. И двете страни в имотния спор доказали невинността си. Според доклада от извършената аутопсия под ноктите на Шарлоте Лол имало парченца автомобилен лак и ръжда. Находката се потвърждаваше и от огледния доклад: там се съобщаваше за драскотини по капака на багажника, сякаш Шарлоте панически се е опитвала да го отвори. По-внимателният оглед на ключалката на багажника показал следи от взлом, извършен от друго лице. В главата на Хари се оформи предположение: Шарлоте вероятно е била завързана към нещо, намиращо се в багажника, и се е мъчила да го отвори, за да се освободи. А после убиецът е отнесъл предмета със себе си. Но какъв е бил този предмет? И за какво му е послужил?
Хари стигна до частта с разпитите на колегите ѝ от адвокатската кантора. "Шарлоте беше амбициозно момиче, винаги оставаше да работи до късно. Нямам представа доколко е била ефективна като служител. Винаги мила и възпитана, но не толкова отворена, колкото усмивката и южняшкото ѝ излъчване даваха вид. Доста дискретна по отношение на личния си живот. Изключително рядко споменаваше приятеля си. Но шефовете я харесваха". Хари веднага си представи как колежката на Шарлоте, любезно предоставила на полицията тези данни, щедро ѝ е поднасяла подробности от интимния си живот, а е получавала единствено усмивка в отговор. Детективският му ум заработи на автопилот: навярно Шарлоте се е дистанцирала от прекалено "задушевната" женска общност в кантората, защото е криела нещо, навярно…
Хари огледа снимките: малко грубовати, но красиви черти, тъмни очи като очите на… мамка му! Хари стисна за миг очи. После се прехвърли на съдебномедицинския доклад. Плъзна нетърпеливо поглед надолу по листа. Ако не бе прочел "Шарлоте" върху корицата, би си помислил, че препрочита доклада за Боргни: кетаномин в кръвта, двайсет и четири прободни рани в устата, хипоксия. Никакви други следи от насилие или сексуално посегателство. Единствената разлика беше часът на смъртта. Шарлоте бе издъхнала между двайсет и три часа и полунощ. И към този доклад бе добавено уточнението, че по зъбите на жертвата са открити следи от желязо и колтан. Експертите от Отдела по криминалистика очевидно бяха сметнали, че находката от първата аутопсия може да се окаже разковничето към изясняването на целия случай, и бяха проверили и втората жертва за наличие на колтан. Колтан… Хуманоидният робот във филма "Терминатор" не беше ли изработен именно от такава руда?
Хари се почувства съвсем бодър. Седнал на ръба на стола, усети познатото напрежение. И гаденето. Както преди първото питие, което кара стомаха му да се свие, защото организмът му отчаяно се съпротивлява. Но после започва да иска още и още. Все повече. Докато съсипе него и всички около него. Така се пристрастяваше и към работата си. Изправи се рязко и му се зави свят. Грабна папката и — макар че беше доста тежка — я разкъса на две. Събра парчетата и пак ги хвърли в контейнера в задния двор. Този път обаче повдигна няколко чувала, за да се увери, че документите ще паднат на дъното. Надяваше се фирмата за почистване да ги отнесе още утре или поне вдругиден.
Върна се в апартамента си и седна във фатерщула.
Когато навън нощният мрак се разреди и придоби сивкав оттенък, Хари чу първите звуци на пробуждащия се град. Ала зад равномерното бръмчене на автомобилите по "Пилестреде" долови пронизителния писък на полицейска сирена. Е, какво толкова. Включи се втора сирена. Сигурно нещо дребно. Трета. Не, станало е нещо сериозно.