Стационарният телефон звънна.
Хари вдигна.
— Обажда се Хаген. Току-що ни съобщиха за…
Хари затвори.
Телефонът пак звънна. Хари погледна през прозореца. Изобщо не се обади на Сьос след завръщането си. Защо? Не искаше да се покаже в този вид пред по-малката си сестра — неговия най-ревностен и най-безусловен почитател. С — по нейните думи — "частичен синдром на Даун". Сьос обаче се справяше много по-добре в живота от брат си. Единствено нея Хари не би си позволил да разочарова. Телефонът замлъкна. После пак започна да звъни. Хари дръпна слушалката:
— Не, шефе. Отговорът е "не". Не желая да работя.
След няколко секунди в слушалката се чу непознат глас:
— Обаждам се от "Електроразпределение Осло". Търся господин Хуле.
— На телефона — увери го Хари и изруга наум.
— Не сте погасили задълженията си към дружеството ни и не отговаряте на предупредителните ни писма. Обаждам се, за да ви уведомя, че от дванайсет часа днес електрозахранването на апартамента ви на улица "Софие" 5 ще бъде преустановено.
Хари мълчеше.
— Ще го възобновим, след като погасите задълженията си.
— А на каква сума възлизат те?
— С натрупаните лихви стават четиринайсет хиляди четиристотин шейсет и три крони.
Пауза.
— Ало?
— Да, чувам ви. В момента не разполагам с толкова пари.
— Непогасената сума от текущите и старите ви задължения ще отиде на инкасо в съда. Ще се надяваме през това време температурите да не паднат под нулата, нали?
— Аха — отвърна Хари и затвори.
Навън воят на сирените ту стихваше, ту пак се надигаше.
Хари си легна. Полежа петнайсетина минути със затворени очи, стана, облече се и излезе от апартамента. Качи се на трамвай към Държавната болница.
Единайсета глава
Разпечатка
Когато се събудих сутринта, знаех, че пак съм бил там. Насън винаги се повтаря едно и също: лежим на земята, кръвта тече, а когато погледна встрани, тя ни гледа.
Гледа ме с тъга, все едно чак сега е разбрала кой съм и ме е разобличила; осъзнала е, че не съм онзи, когото тя иска.
Закуската беше превъзходна. В телетекста прочетох: "Депутатка открита мъртва в басейна под трамплина във "Фрогнер"." Уебстраниците на вестниците изобилстват от информация. Разпечатвай, изрязвай, изрязвай. Не след дълго ще публикуват името. Досега разследващите органи действаха като пълни аматьори и нелепият им подход по-скоро дразни, отколкото да създава напрежение. Ала този път ще вложат всички сили, няма да си играят на полицаи, както направиха в случаите с Боргни и Шарлоте. Марит Улсен все пак беше депутат. Време е всичко това да спре, защото вече съм си набелязал следващата жертва.
Дванайсета глава
Местопрестъпление
Пред болницата Хари изпуши една цигара. Над него блестеше бледосиньо небе, но под краката му гъста мъгла по-хлупваше като капак града, сгушен между ниските зелени възвишения. Гледката му напомни детските му години в квартал "Опсал", когато с Йойстайн често бягаха от първия час в училище, за да отидат до нацистките бункери в Нурщран, откъдето се взираха в зеленикавата мъгла с цвят на грахова супа, скриваща от погледа им центъра на Осло. С годините обаче сутрешната мъгла изчезна от града — заедно с индустриалните предприятия и отоплението на дърва.
Хари стъпка фаса с пета.
Улав Хуле изглеждаше по-добре или просто светлината смекчаваше болния му вид. Попита сина си защо се усмихва и какво се е случило с челюстта му. Хари промърмори нещо в смисъл, че все се удря някъде, защото е непохватен, и започна да се пита кога у децата се заражда желанието да спестяват истината на родителите си. Около десетгодишната им възраст, заключи Хари.
— Сестра ти дойде да ме види — каза баща му.
— Как е тя?
— Добре. Когато разбра, че си се прибрал, веднага заяви готовност да се грижи за теб. Защото станала голяма, а ти — малък.
— Мм. Голяма умница ми е тя. Как си днес?
— Добре, всъщност много добре. Май е време да се махам оттук.
Улав се усмихна, Хари — също.
— Какво казват лекарите?
— Прекалено много — отвърна Улав Хуле, без усмивката да слиза от лицето му. — Хайде да говорим за друго.
— Дадено. За какво ти се говори?
Улав Хуле се замисли.
— За нея.
Хари кимна и заслуша мълчаливо разказа на баща си за първата му среща с майка му, за женитбата им, за болестта ѝ, докато Хари бил още дете.