Той вдигна глава. Оказа се Рогер Йендем, криминален журналист във вестник "Афтенпостен". Рогер също запали цигара и размаха ръце към парка "Фрогнер":
— Най-сетне Марит Улсен сбъдна дълго лелеяната си мечта: още днес, преди осем часа, ще се превърне в звезда. Да се обесиш на трамплина в басейна на "Фрогнер"! Good career move[31]. — Рогер Йендем се обърна към Хари и лицето му се сгърчи: — Какво се е случило с челюстта ти? Изглеждащ ужасно.
Хари не отговори. Продължи да отпива на малки глътки от кафето, без да изобщо да се опитва да прекрати неловкото мълчание. Надяваше се журналистът да усети, че е нежелана компания. От непрогледната мъгла над главите им се разнесе бръмчене от витла на хеликоптер. Журналистът вдигна глава.
— Сигурно репортери от "Ве Ге". Дано мъглата не се вдигне скоро.
— Мм. По-добре никой да не успее да снима местопрестъплението, отколкото само "Ве Ге", така ли?
— Разбира се. Какво знаеш?
— Вероятно по-малко от теб. Един от пазачите намерил трупа рано сутринта и веднага позвънил в полицията. А ти?
— Главата ѝ се откъснала. Явно е скочила от трамплина с въже около шията. А и нали беше дебела, около сто и петдесет килограма… По оградата открили нишки от плат, вероятно откъснали се от анцуга ѝ, докато е прескачала. Няма следи от друг човек, затова предполагат, че е била сама.
Хари вдиша жадно дима. "Главата ѝ се откъснала." Тези журналисти! Говорят, както пишат: на принципа на обратната пирамида. Първо съобщават най-важната информация.
— През нощта ли се е случило? — осведоми се Хари.
— Или през нощта, или малко преди полунощ. Според съпруга ѝ Марит Улсен излязла от къщи снощи в десет без петнайсет на обичайния си крос из парка.
— Струва ми се малко късно за джогинг.
— Да, но тя обичала да бяга късно, защото нямало хора.
— Мм.
— Опитах да се намеря пазача, който я е открил.
— Защо?
— За да получа информация от първоизточника, как защо? — изуми се от въпроса Йендем.
— Да, разбира се — съгласи се Хари и пак дръпна от цигарата.
— Но явно се е покрил. Няма го нито тук, нито в дома му. Сигурно още се намира в шок, горкият човечец.
— Не за пръв път се натъква на труп в басейна — отбеляза Хари. — Навярно разследващият екип се е погрижил да го предпази от журналистически набези.
— Какво искаш да кажеш? Как така не за пръв път намира труп в басейна?
— Викали са ме тук на оглед два-три пъти — сви рамене Хари. — Младежи, промъкнали се през нощта. В единия случай беше само самоубийство, в другия — нещастен случай. Четирима пияни приятели се прибирали от купон и решили да се позабавляват, да видят кой ще се осмели да застане на ръба на дъската. Най-смелият си отиде на деветнайсет години. Най-големият в компанията му беше батко.
— Да му се не види — дежурно промърмори Йендем.
Хари си погледна часовника, все едно го чака важна работа.
— Явно доста е натежала на въжето — предположи журналистът. — Главата ѝ буквално се е откъснала от тялото. Чувал ли си за подобен случай?
— Том Кечъм — отвърна Хари, изгълта остатъка от кафето на един дъх и се изправи.
— Кетчуп ли?
— Кечъм. Бандата "Hole in the Wall". Обесен в Ню Мексико през 1901. Съвсем обикновена бесилка, само въжето е било по-дълго от обикновено.
— Ау. Колко дълго?
— Малко повече от десет метра.
— Само толкова? Тогава явно е бил много дебел.
— Нищо подобно. Само показва колко лесно е да си изгубиш глава, нали?
Йендем извика нещо след него, но Хари не го чу. Пресече паркинга от северната страна на басейна, мина през парка и сви наляво по моста към входа. По цялото си протежение оградата не слизаше под два метра и половина. "Около сто и петдесет килограма". Дори да се бе опитала, Марит Улсен едва ли е прескочила оградата без чужда помощ. От другия бряг на моста Хари тръгна наляво и се изкачи към басейна от отсрещната страна. Мина през оранжевата ограничителна линия, поставена от полицията, и спря на билото на склона пред гъст храсталак. През последните години Хари започна да забравя много неща, но фактите от онзи случай не бяха избледнели съвсем. Още си спомняше имената на четирите момчета, решили да изпробват смелостта си на трамплина, а после — празния поглед на по-големия брат, взрян в нищото, докато отговаряше с равен глас на въпросите на Хари, а накрая посочи и откъде са влезли.
Хари стъпваше внимателно, за да не унищожи евентуални следи. Наведе храста настрани. За общинската служба по поддръжка на парковете в Осло явно "Фрогнер" не стоеше на първо място — процепът от времето на злополучното влизане на момчешката компания все още зееше.