Хари приклекна и огледа острите зъбци. Забеляза тъмни нишки. Някой не просто се бе проврял, а определено със сила бе проникнал през оградата. Или някой друг го бе натикал. Огледа се за други следи. Върху най-горния ръб на процепа висеше дълга черна вълнена нишка. По височината на оградата Хари прецени, че се е откъснала от дрехата на човек, който е стоял изправен. Най-вероятно там се е намирала главата му. Точно така: нишка от вълнена шапка. Звучеше съвсем логично. Дали Марит Улсен е носела такава шапка? По думите на Рогер Йендем депутатката излязла от дома си в десет без четвърт, за да побяга из парка. Улсен тренирала редовно, все по това време.
Хари се опита да си представи ситуацията: необичайно топла зимна вечер; едра, плувнала в пот жена бяга. Вълнена шапка? Не, едва ли. Хари изключваше и вероятността случайни минувачи да носят плетена шапка, защото навън не беше студено. Следователно човек би сложил шапка, и то такава, по друга причини — примерно да не го видят или разпознаят. Черна вълнена шапка. Или качулка с процеп само за очите, каквато нахлузват крадците.
Хари внимателно излезе от храстите. Не ги беше чул да идват. Единият държеше пистолет, насочен срещу Хари — най-вероятно марка "Стейр", австрийски, полуавтоматичен. Имаше руса коса и силно издадена долна челюст. Избухна в грухтящ смях и Хари веднага си спомни прозвището на Трюлс Бернтсен от КРИПОС— защото този мъж бе именно той: Бийвъс като анимационния герой от сериала "Бийвъс и Бътхед", излъчван по "Ем Ти Ви". Вторият, нисък, много кривокрак, държеше ръцете си в джобовете на палто, под което — Хари не се съмняваше — криеше огнестрелно оръжие и служебна карта от КРИПОС с финландско име. Ала вниманието на Хари привлече най-вече третият мъж, облечен в сив елегантен шлифер, вляво от другите двама. Нещо в стойката на Бернтсен и финландеца, начина, по който стояха обърнати хем към Хари, хем към третия, издаваше, че се възприемат като негово продължение, сякаш всъщност именно Шлифера държи пистолета. Хари остана поразен не от почти женствената му красота, не от миглите му, които се виждаха толкова ясно и над, и под очите му, че човек би го заподозрял в козметична намеса; не от изящната форма на носа, брадичката и бузите му; не от гъстата му тъмна, леко прошарена и завидно поддържана коса, доста по-дълга от общоприетото в бранша; не от множеството дребни пигментни петна по загорялата кожа, придаващи ѝ вид на поразена от киселинен дъжд. Порази го омразата в погледа на мъжа, докато се взираше в Хари; толкова силна омраза, че Хари я усети физически.
Мъжът си чистеше зъбите с клечка. Гласът му се оказа изненадващо висок и мек:
— Нахлул си в район, отцепен от полицията, Хуле.
— Неопровержим факт — Хари се огледа.
— Защо?
Вторачен в мъжа, Хари мислено отхвърляше едно по едно възможните обяснения, докато стигна до извода, че не може да изтъкне основателна причина за постъпката си.
— Понеже явно ме познаваш, с кого имам удоволствието да се запозная? — попита той.
— Съмнявам се запознанството ни да ощастливи някого, Хуле. Затова предлагам незабавно да напуснеш района и никога повече да не се вясваш в близост до местопрестъпления от компетенцията на КРИПОС. Ясно?
— Прието, но не и съвсем ясно. Ами ако подпомогна работата на полицията, като хвърля светлина върху въпроса как Марит Улсен…
— Приносът ти към работата на полицията — прекъсна го мекият глас — се изчерпва с лошата репутация, която си ѝ създал. В моето съзнание ти си пияница, престъпник и вредител, Хуле. Затова те съветвам да изпълзиш обратно под камъка, изпод който си излязъл, преди някой да те е стъпкал.
Хари усети, че и разумът, и интуицията му диктуват едно и също: примири се, оттегли се от полесражението. Няма как да отговориш на атаката. Постъпѝ хитро.
Искаше му се наистина да е хитър, да притежава това толкова ценно качество. Хари извади кутията с цигари:
— И този някой сигурно ще бъдеш ти, нали, Белман? Защото ти си Белман — геният, изпратил по петите ми онази финландска маймуна. — Хари кимна към Юси. — Имайки предвид действията ти, едва ли ще можеш да стъпчеш… ъъъ…
Хари трескаво търсеше подходяща дума, но не му хрумна нищо. Шибана часова разлика! Белман го изпревари:
— Изчезвай, Хуле — главният инспектор посочи с палец над рамото си. — Хайде, да те няма. По-бързичко.
— Ама… — подхвана Хари.
— Достатъчно — Белман се усмихна широко. — Арестуван си, Хуле.
— Какво?
— Отправихме ти три предупреждения да напуснеш местопрестъплението и ти не се подчини. Ръцете на гърба!