Лично аз смятам, че способността да убиваш е фундаментално заложена във всеки здрав индивид. Съществуванието ни представлява непрестанна борба за блага и онзи, който не може да убие ближния си, няма право да оцелее. Да отнемеш живот в крайна сметка означава да ускориш идването на неизбежното. Смъртта не подминава никого и това е хубаво, защото животът е болка и страдание. В този смисъл и всяко убийство е акт на милосърдие. Ала не така изглежда, когато слънцето огрява кожата ти, водата се стича сладостно по устните ти, усещаш идиотското си жизнелюбие във всеки удар на сърцето си и си готов да жертваш всичко постигнато — чест, позиция в обществото, принципи, — за да си изпросиш още няколко трошици време. Точно в такъв момент трябва да се устремиш към дълбините, подминавайки измамната заслепяваща светлина, да се потопиш в студения просветляващ мрак и да почувстваш сърцевината: истината. Защото точно това трябваше да открия. И го открих. Открих какво превръща човека в убиец.
А моят живот? И аз ли смятам, че животът ми се разстила пред мен като безметежно море от време?
В никакъв случай. Не след дълго и аз ще се озова върху бунището на смъртта заедно с останалите участници в тази малка драма. Ала независимо в какъв стадий от процеса на гниене се намира тялото ми, дори да е останал само скелетът, на устните ми ще грее усмивка. Защото в момента живея тъкмо с тази цел. Тя е единствената причина да съм още жив, моят шанс да се пречистя, да се отърся от целия този срам. Но това е само началото. Сега искам да изгася лампата и да изляза на дневната светлина. Макар тя почти да си е отишла.
Трета глава
Хонконг
Дъждът отказваше да спре. Продължаваше да вали. Влажното и меко време продължи седмици. Земята се наводни, европейски пътища започнаха да се срутват, прелетните птици не отлетяха, а по медиите съобщиха за насекоми, каквито досега не били виждани толкова на север. Астрономическата зима настъпи, но тревните площи в Осло не само не бяха заснежени — дори не бяха покафенели. Примамваха със зеления си цвят. Площадката с изкуствена настилка в район Согн се напълни с разочаровани скиори, облечени с екипи от марката "Дели"[1]. Те тичаха за здраве, докато чакат температурите да паднат и езерото Согн да се заледи. В навечерието на Новата година падна гъста мъгла и гърмът от фойерверките от центъра на Осло отекваше чак в предградието Аскер, но затова пък хората не виждаха дори ракетите, които са изстреляли от градината си. Въпреки това според проучване на потреблението всяко норвежко домакинство изразходило средно шестстотин крони за пироефекти. Същото проучване показваше и друго: само за три години броят на норвежците, осъществили мечтата си за бяла Коледа по белите брегове на Тайланд, се е удвоил. Явно времето се бе побъркало и в Югоизточна Азия, защото върху метеорологичната карта се появиха знаци, характерни единствено за сезона на тайфуните. Сега обаче те изпъстриха района около Южнокитайско море. Тази сутрин в Хонконг, където февруари по принцип е най-сухият месец през годината, валеше проливен дъжд и поради лоша видимост самолетът на компания "Кетуей Пасифик Еъруейс", полет номер 731 от Лондон, се принуди да кръжи няколко минути, преди да започне финално снижаване към летище "Чек Лап Кок".
— Радвайте се, че няма да се приземим на старото летище — отбеляза пасажерът до Кая Сулнес, която стискаше ръкохватките с побелели пръсти. — То се намира в центъра на града и има опасност самолетът да се забие право в някой небостъргач.
От излитането преди дванайсет часа мъжът не бе обелил дума. Кая веднага се хвана за забележката му, за да се откъсне от мисълта, че се намират във въздуха, а целият самолет се тресе от турбуленция:
— Успокоихте ме, господине. Англичанин ли сте?
Той се сепна, все едно му бе ударила шамар. Кая се досети, че му е нанесла кръвна обида, вземайки го за потомък на бившите колониални владетели, и побърза да се поправи:
— Навярно сте китаец?
— Хонконгски китаец — поправи я той. — А вие, госпожице?
1
Бьорн Ерлен Дели (р. 1967 г.) — норвежки ски бегач, завоювал рекорден брой олимпийски медали. След края на спортната си кариера се занимава с бизнес, по-конкретно с дизайн и производство на спортни екипи. — Бел. прев.