— Ще поговоря с него. Ще те остави намира, ако го уверя, че не искаш да се забъркваш в случая. Нали уж не въвличаме полицаи в помията освен при крайна необходимост. — Хаген си погледна часовника. — Чака ме работа, хайде да те изведем оттук.
Излязоха от ареста, прекосиха паркинга и спряха до входа на Главното управление — величествен колос от бетон и стомана, издигащ се върху най-високата част от парка. До Управлението, свързано с него посредством подземен пасаж, се намираха старите сиви стени на "Бутсен" — затвора в Осло. В подножието му, надолу към фиорда и пристанището, се разстилаше квартал "Грьонлан". Фасадите на сградите, бледи и мръсни, изглеждаха като поръсени с пепел. Строителните кранове на пристанището приличаха на бесилки върху небесния фон.
— Гледката не е особено приятна, а?
— Никак — съгласи се Хари и помириса въздуха.
— И все пак този град притежава особен чар.
— Така е.
Двамата мъже постояха, олюлявайки се на пети и с ръце в джобовете.
— Захладня — отбеляза Хари.
— Не, не е студено.
— Може, но моят термостат все още работи по хонконгски стандарти.
— Аха.
— Имаш ли време за чаша кафе в кабинета ти? — Хари кимна към шестия етаж. — Или те чака спешна работа по случая на Марит Улсен?
Хаген не отговори.
— Мм… Значи, Белман и КРИПОС са го поели.
Докато вървяха по коридорите на шестия етаж, повечето колеги кимнаха на Хари за поздрав, макар и резервирано. Той наистина се славеше като легенда в бранша, но не го обичаха особено. Двамата мъже подминаха врата, на която бе залепен лист А4 с надпис "I SEE DEAD PEOPLE". Хаген се прокашля.
— Наложи се да настаня Магнюс Скаре в твоя кабинет. Навсякъде е пълно.
— Няма проблем.
Взеха си по една картонена чаша с прословутото шварц кафе и влязоха в кабинета на Хаген. Сигурно за стотен път Хари седна на стола пред бюрото на началника.
— Още не си го преместил — отбеляза Хари и посочи малката статуетка върху бюрото.
На пръв поглед приличаше на удивителен знак, но всъщност представляваше препарираният малък пръст от ръката на японски главнокомандващ през Втората световна война. По време на отстъплението той си отсякъл кутрето пред войниците си като извинение, задето не можели да се върнат да приберат телата на падналите в битката. Хаген обичаше да разказва тази история, когато поучаваше началниците от средно ниво как да ръководят подчинените си.
— И твоят липсва — Хаген посочи ръката на Хари, останала с четири пръста.
Хари кимна и отпи от кафето: същия вкус на разтопен асфалт. Намръщи се, докато го преглътне.
— Трябва ми екип от трима души — заяви той.
— Само трима?
— Винаги ми задаваш този въпрос. Трябват ми трима и толкоз.
— Имаш ги. По-малобройният екип занижава риска КРИПОС да надушат, че водим паралелно разследване на двойното убийство.
— Тройно убийство — поправи го Хари с прозявка.
— Чакай малко, не знаем дали Марит Улсен…
— Жена, излязла сама вечер, насилствено е заведена на друго място, където я убиват по неконвенционален начин. За трети път в малкия град Осло. Това е третото убийство, повярвай ми. Ала независимо колко скромен е екипът ми, непременно трябва да предотвратим вероятността оттук нататък пътищата ни с КРИПОС да се пресекат.
— Да, ясно ми е. Затова едно от условията ми гласи: разберат ли за разследването, не бива да намесваш Отдела за борба с насилието.
Хари затвори очи. Хаген продължи:
— Ние, естествено, ще изкажем искреното си съжаление от намесата на наши служители в тяхното разследване, но ще заявим недвусмислено, че това е солова проява на Хари Хуле без знанието на началника. А ти ще потвърдиш тази версия.
Хари отвори очи и ги прикова в Хаген.
— Някакви въпроси?
— Да.
— Слушам те.
— Откъде е изтекла информация?
— Какво?
— Кой е снесъл информация на Белман?
— Не съм забелязал той да разполага с подробности около дейността на нашия отдел. А колкото до опитите ни да те вербуваме да се върнеш, може да е научил от много места.
— По мое впечатление Магнюс Скаре обича да дрънка, без да подбира публиката си.
— Не ме разпитвай повече, Хари.
— Добре. Къде ще разположим щабквартирата?
— Именно, именно — кимна Гюнар Хаген, все едно вече бяха обсъждали този въпрос. — По отношение на кабинета…
— Да?
— В сградата всичко е заето и ще се наложи да намерим място извън Управлението, но все пак да е наблизо.
— Къде например?
Хаген погледна през прозореца право към сивите зидове на "Бутсен".