— Не каза. Само уточни, че държал първо да ме уведоми.
— Разбира се, нали ти си началникът на Отдела.
— Когато става дума за Хари, може да се очаква всичко. Както знаеш, познавам го много добре.
Холм кимна. Знаеше историята: Як Халвуршен, интимен приятел на Беате и баща на детето ѝ, загина, докато изпълняваше поръчение от Хари. Убиец преряза гърлото му насред улица в квартал "Грюнерльока" през мразовит зимен ден. Холм пристигна на мястото почти веднага. Още помнеше как топлата кръв течеше по твърдия лед. Никой не смяташе, че Хари е виновен за кончината на Халвуршен. Никой освен самия Хари.
Бьорн Холм се почеса по брадясалата буза.
— И ти какво му отговори?
Беате си пое дъх и се загледа в журналистите и фотографите, които с бързи стъпки излизаха от централата на КРИПОС.
— Същото, което ще кажа и на теб: Министерството определи КРИПОС да се ползва с привилегии, и следователно в разследването на този случай нямам право да осигурявам съдействието на специалисти от моя отдел на друг освен на Белман.
— Но?
Беате Льон започна да барабани силно с химикалка върху бюрото.
— Но полицията разследва и други случаи освен двойното убийство.
— Тройното — поправи я Холм и забелязал острия поглед на Беате, побърза да добави: — Повярвай ми, знам какво говоря.
— Не съм запозната подробно със случая, по който работи старши инспектор Хуле, но със сигурност не се занимава с някое от тези убийства. По този въпрос сме се разбрали. Моля те да му съдействаш в работата му, чието естество в подробности не познавам. Ще очаквам копие от първия доклад по случая на бюрото ми след пет работни дни. Ясно?
В душата на Кая Сулнес грееше слънце. Идеше ѝ да се завърти няколко пъти на стола.
— Щом Хаген няма възражения, и аз нямам — помъчи се да звучи овладяно, но силното въодушевление все пак се прокрадна в гласа ѝ.
— Хаген е съгласен — увери я мъжът, облегнал се диагонално на рамката на вратата. — Екипът се състои само от трима души: Холм, ти и аз. Информацията по кой случай работим е строго секретна. Започваме утре. В седем ще ви чакам в моя кабинет.
— В… седем?
— Да. В седем нула нула.
— Добре. Къде е кабинетът ти?
По лицето му се разля широка усмивка и той обясни.
— Щабът ни ще работи в затвора? — смая се тя.
Диагонално разположената фигура се отдръпна от рамката на вратата.
— Ще очаквам да се подготвиш. Въпроси?
В главата на Кая изникнаха много, но Хари Хуле вече бе изчезнал.
Сънят започна да се появява и през деня. В далечината чувам как съставът продължава да свири "Love Hurts"[34]. Забелязвам, че неколцина мъже са ни наобиколили, но не се намесват. Добре. Гледам я. Виж какво направи, опитвам се да ѝ кажа. Погледни го. Още ли искаш да бъдеш с него? Господи, колко я мразя! Искам да изтръгна ножа, от устата си и да го забия в плътта ѝ, да я направя на решето; да гледам как кръвта и вътрешностите ѝ изтичат, а с тях и лъжата, и глупостта, и идиотското ѝ самодоволство. Някой трябва да ѝ покаже колко е грозна отвътре.
Гледах пресконференцията по телевизията. Ама че малоумници! Никакви следи, никакви заподозрени? Златните четирийсет и осем часа след престъплението изтичат! Побързайте, побързайте. Какво повече да направя? Да го напиша на стената с кръв ли?
Вие, а не аз, сте виновни, че убийствата продължават.
Писмото е готово.
Побързайте.
Петнайсета глава
Светлина от стробоскоп
Стине огледа младежа, с когото говореше. Имаше брада, руса коса и носеше шапка. Тук, в заведението. И то не като аксесоар към облеклото, а дебела, плетена шапка с наушници. Сноубордист? Впрочем, като се загледа по-внимателно, установи, че младежът всъщност е мъж, прехвърлил трийсетте, ако съдеше по белите бръчки, прорязващи почернялата му кожа.
— И какво от това? — извика тя.
В "Крабе" тонколоните дънеха здраво. Новооткритото заведение се бе обявило за новия сборен пункт на младото поколение в Ставангер: музиканти, кинопродуценти, писатели — все интелектуалци, чийто брой впрочем нарасна в града, известен предимно с високи добиви на нефт, процъфтяващ бизнес и сериозни парични постъпления.
Още не можеше да се каже дали посетителите на заведението смятат, че то заслужава благоразположението им. Стине пък още не беше решила дали този младеж — или по-скоро мъж — заслужава нейното.
— Ще ти е интересно, струва ми се, да изслушаш разказа ми — отвърна той, усмихна се и я погледна със сините си очи — прекалено светли за вкуса ѝ.