Навярно изкуствената светлина бе променила цвета им. Какви лампи използват тук? Стробоскопи ли? Това готино ли е? Ще стане ясно. Той повъртя халбата с бира в ръка и се облегна на барплота, за да я предизвика да се наведе към него, ако иска да чуе какво ѝ говори. Стине обаче не се хвана на този номер. Мъжът беше навлечен с шушляково яке, ала по лицето му под нелепата — или готина? — шапка не се виждаше дори капка пот.
— На пръсти се броят хората, които в Бирма ходят с мотоциклет до устията на реките и се връщат що-годе живи, че и в състояние да разкажат за преживелиците си.
Що-годе живи. Не му липсва оригиналност. На Стине ѝ допадна. Този мъж ѝ приличаше на някого: на герой от често излъчван американски екшън или сериал от осемдесетте.
— Бях си обещал, ако се върна в Ставангер, да отида на бар, да си поръчам бира, да се приближа до най-красивото момиче в бара и да ѝ кажа едни специални думи. — Той разпери ръце и се усмихна широко: — Ти си момичето до синята пагода.
— Какво?
— Ръдиард Киплинг, миличка. Ти си девойката, която чака английския войник до синята пагода на Моулмейн. Как ти се струва? Ще тръгнеш ли с него боса по мрамора в Шведагон? Ще хапнеш ли месо от кобра в Баго? Ще се унесеш ли в сън под звуците на мюсюлманските молитви в Янгон, за да те събудят будистките молитви в Мандалей?
Той си пое дъх. Стине се наведе напред:
— Значи, аз съм най-красивото момиче в заведението, така ли?
Той се огледа.
— Не, но имаш най-големите "бомби". Красива си, ала конкуренцията е сериозна. Хайде да се махаме оттук.
Тя се засмя и поклати глава. Затрудняваше се да прецени дали този мъж е забавен, или просто луд.
— Тук съм с приятелки. Пробвай дали номерът ти ще мине при някоя друга.
— Елиас.
— Какво?
— Сигурно си любопитна да разбереш как се казвам. Може пак да се засечем. Името ми е Елиас. Елиас Скуг. Вероятно ще забравиш фамилията ми, но ще запомниш малкото ми име. Пак ще се видим. По-рано, отколкото предполагаш.
— Така ли? — Тя наклони глава.
— Точно така — изимитира тона ѝ той и направи същото.
После пресуши халбата, остави я върху барплота, усмихна ѝ се и си тръгна.
— Какъв беше този тип? — поинтересува се Матилде.
— Нямам представа. Симпатичен, но малко странен. Говореше като южняк.
— В какъв смисъл странен?
— Очите и зъбите му блестяха някак особено. Тук стробоскопи използват?
— Какво?!
— Оборудват солариумите с такива лампи — засмя се Стине. — На цвят светлината прилича на паста за зъби. Придава ти вид на зомби.
— Май трябва да пийнеш нещо — поклати глава Матилде. — Ела.
Стине се обърна към изхода. Стори ѝ се, че с крайчеца на окото си улови някакво лице, долепено до стъклото, но после то изчезна.
Шестнайсета глава
"Speed King"
В девет вечерта Хари вървеше по улиците в центъра на Осло. Прекара деня в обзавеждане на новия си кабинет. Следобед се отби в болницата, но бяха отвели баща му за изследвания. Върна се в кабинета, направи копия на докладите, обади се тук-там, резервира си билет за Берген и отскочи до центъра да си купи SIM карта с размерите на цигарен фас.
Вървеше с широки крачки. Открай време обичаше това пътешествие пеш от източната към западната част на компактния град. Харесваше му да наблюдава постепенните, но видими промени в хората, в модата, в етническия състав на населението, в архитектурния стил, в магазини, кафенета и барове. Влезе в "Макдоналдс", изяде един хамбургер, пъхна три сламки в джоба на палтото си и излезе.
Половин час след като тръгна от квартал "Грьонлан", населен предимно от пакистанци и с вид на гето, Хари се озова в красивия, малко стерилен и безупречно бял квартал "Фагерборг". Кая Сулнес живееше на улица "Людер Саген" в една от онези големи стари дървени къщи, които привличат тълпи от хора, щом собствениците ги обявят за продан. Тези хора се редяха на опашки не с цел да купят въпросния имот — малцина можеха да си позволят подобен лукс, — а за да погледат, помечтаят и да се уверят, че "Фагерборг" действително е онова, за което се представя: квартал, където богатите не са чак толкова богати, а парите — не чак толкова нови; където няма плувни басейни, електрически гаражни порти или други безочливи модерни измислици. Жителите на този квартал пазеха навиците си непокътнати: през лятото седяха под ябълковите дървета в големите си сенчести градини, обзаведени с градински мебели — стари, непрактично големи и байцвани в черно: също като къщите, от които ги изнасяха. А когато дните се скъсят и собствениците са принудени да приберат мебелите, по прозорците грейват светлини. На улица "Людер Саген" коледното настроение траеше от октомври до март.