Хари разкъса найлона около стека. Извади най-долната кутия цигари. Бандеролът беше едва видимо нарушен. Митничарите никога не проверяват жени като Кая. Хари отвори кутията и издърпа станиола. Разстла го. Кафявата бучка си беше на мястото. Вдиша сладкия ѝ мирис.
Започна подготовката.
Хари бе виждал какви ли не начини за пушене на опиум — сложни ритуални процедури, по нищо не отстъпващи на чайни церемонии; чрез различни приспособления за пушене с формата на лула и най-лесния начин: запалваш бучката, долепяш до нея сламка и вдишваш силно, докато опиумът буквално се превръща в дим. Всички тези похвати целят едно и също: активните вещества — били те морфин, тебаин, кодеин или цял букет от други упойващи съставки — да попаднат в кръвта. Хари използваше съвсем прост метод. Залепва стоманена лъжица до ръба на масата, слага в нея опиум колкото главичка на кибритена клечка и загрява лъжицата със запалка. Когато опиумът започва да се изпарява, захлупва лъжицата със стъклена чаша, за да събере изпаренията. После пъха в чашата сламка — най-добре с кривка — и започва да всмуква от тръбичката. Този път пръстите му действаха без никакъв тремор. В Хонконг редовно изпробваше степента на зависимостта си от опиума. Не познаваше по-дисциплиниран наркоман от себе си. Беше в състояние да определи каква доза алкохол да изпие и да я спази, колкото и неадекватен да се чувства от изпитото количество. В Хонконг направи два успешни опита да спре опиума — първо за една, после за две седмици. Вземаше само паралгин форте, но не за да блокира симптомите на абстиненцията — лекарството нямаше такова приложение, — а за да се залъже, че все пак приема макар и минимално количество морфин, което се съдържа в паралгина. Хари не се бе пристрастил. Да, беше развил зависимост към упойващи вещества, но не и към опиума. С уговорка, разбира се, защото една крачка дели контролираната употреба от зависимостта. Още докато залепяше с тиксо лъжичката, усети как кучетата се успокояват, защото знаят какво ще получат.
И замълчаха. До следващия път.
Пламъкът от запалката опари пръстите на Хари. Върху масата лежаха сламките от "Макдоналдс".
След минута вдиша.
Въздействието настъпи моментално. Болките — дори онези, които не бе осъзнавал, че изпитва, — изчезнаха.
Появиха се асоциации, картини. Тази нощ щеше да поспи.
Бьорн Холм не можеше да заспи. Разтвори биографията на Ханк Уилямс — Ескът разказваше за краткия живот и продължителната смърт на кънтри легендата — после остави книгата и си пусна аудиозапис от концерт на Лусинда Уилямс в Остин. Нищо. Дори започна да брои тексаски дългороги бикове. И това не помогна. Дилема — точно това не му даваше да заспи. Изправи се пред проблем, който няма правилно решение. Криминалният експерт Холм ненавиждаше подобни ситуации.
Сви се на късичкия разтегателен диван — едно от нещата, които донесе в Осло наред с колекцията си от грамофонни плочи на Елвис, кънтри, "Секс пистълс", "Джейеън & Дъ Скочърс", три шити по поръчка костюма в Нашвил, американска Библия и обзавеждане за трапезария, оцеляло при три поколения от фамилията Холм. Не можеше да се съсредоточи.
По време на огледа на въжето, на което бе обесена — или по-скоро обезглавена — Марит Улсен, Бьорн се натъкна на интересна следа. Независимо дали тя щеше да тласне разследването в някаква посока, или не, Холм стоеше пред дилемата на кого да предостави информацията: на КРИПОС или на Хари. Реално погледнато, Бьорн Холм откри миниатюрните миди по въжето в момент, когато още работеше за КРИПОС. Водеше се техен сътрудник и по време на разговора си с биолог — специалист по сладководни басейни в университета в Осло. После обаче Беате Льон го прехвърли към Отдела на Хари и понеже Холм още не бе съставил доклада си и възнамеряваше да изпълни това задължение през утрешния ден, на практика означаваше да докладва за откритието си на настоящия си пряк началник Хари Хуле.
Погледнато съвсем обективно, дилема нямаше. Информацията следваше да се предаде на КРИПОС. Иначе Холм би нарушил служебните си задължения. Пък и какво дължеше той на Хари Хуле? Старши инспекторът му бе създавал единствено неприятности. Беше особняк и работеше, без да се съобразява с никого. Пиян, ставаше крайно опасен. Ала в трезво състояние нямаше по-надежден и стабилен мъж от Хари. Винаги се отзоваваше, без обяснения и без да те кара да се чувстваш задължен. Пагубен враг, но добър приятел. Свестен човек. Изключително свестен. Дори малко напомняше на Ханк.
Бьорн Холм простена и се обърна към стената.