— Написано е с флумастер, така че внимавай да не го изтриеш — предупреди Хари и разкъса пликчето със зъби.
— Джон Фанти — прочете Кая надписа върху своята чаша. — А на твоята какво пише?
— Засега нищо — отвърна Хари.
— Защо?
— Защото смятам да пиша имената на главните заподозрени във всеки етап от разследването ни.
Двамата му колеги мълчаха. Кафемашината започна да хъхри.
— Преди кафето да стане, искам да ми изложите три теории — оповести Хари.
Хари прекрати упражнението, докато пиеха втората чаша кафе, а броят на теориите бе нараснал до седем.
— Стига толкова. Това беше за мозъчна загрявка.
Кая застъпваше мнението, че убийствата са на сексуална основа, а извършителят — осъждан за изнасилване. Понеже е знаел, че полицията разполага с биологичните му данни, не е посмял да остави сперма, а е мастурбирал в пликче или нещо подобно, а после е избягал от местопрестъплението. Затова Кая предложи да започнат търсенето сред регистрираните сексуални престъпници и да поискат съдействие от Отдела за борба с порока.
— Не смяташ ли, че напипахме вярна следа? — попита тя.
— Нищо не смятам — възрази Хари. — Опитвам се да бъда непредубеден и възприемчив към всякакви теории.
— Със сигурност имаш мнение по въпроса.
— Да. Мисля, че трите убийства са извършени от едно и също лице или лица. Според мен е възможно да открием някаква връзка между трите жертви, тя на свой ред да ни отведе до вероятен мотив, а мотивът — ако извадим небивал късмет — до виновника или виновниците.
— Небивал късмет ли? Говориш, все едно шансовете ни да открием убиеца граничат с нула.
— Специализираната литература, изписана за серийните убийци, би заела няколко метра по рафтовете — Хари се облегна и сплете ръце на тила си. — Във филмите полицията вика психолог, той изчита докладите по случая и веднага изготвя профил, който безупречно съвпада с характера на престъпника. Хората си мислят, че "Хенри — портрет на сериен убиец" е достатъчно добро описание, но в действителност серийните убийци се различават един от друг както и останалите хора. Едно-единствено обаче ги отличава от всички други престъпници.
— И кое е то?
— Не ги залавят.
Бьорн Холм се разсмя, но усети колко неуместно реагира и млъкна.
— Как така? — възмути се Кая. — Ами…
— Вероятно имаш предвид случаите, в които разследващите успяват да разберат на какъв принцип убиецът подбира жертвите си, и така го залавят. Но помисли колко убийства остават неразкрити, защото поради привидна липса на връзка се смятат за единични случаи. Хиляди.
Кая погледна Бьорн, а той кимна красноречиво.
— Значи си убеден в наличието на основен модел?
— Да. Трябва да го открием, без да започваме разпити, които да ни разкрият.
— А как именно?
— Докато работех в ПСС — Полицейската служба за сигурност, — често ни възлагаха да определим нивото на заплахата. Справяхме се, без да разговаряме с никого. Разполагахме с търсачка на НАТО години преди да се появят Yahoo и Google. С нейна помощ влизахме тайно където си поискаме и сканирахме на практика файловете от всички компютри с достъп до интернет. Сега трябва да постъпим по същия начин. — Хари погледна часовника. — Затова след час и половина летя за Берген. А след още час и половина ще разговарям с бивша колежка, която — надявам се — ще ни помогне. Затова предлагам да приключим оперативката. Бьорн, с Кая предложихме няколко хипотези. Искам да чуя твоята.
Бьорн Холм подскочи на стола, все едно го стреснаха от сън.
— Моята ли? Ами… боя се, че нямам какво да споделя.
Хари потърка леко долната си челюст.
— Все нещо си открил.
— He. C колегите от Отдела по експертно-криминална дейност не открихме абсолютно нищо, тактическите следователи — също. Нито по случая "Марит Улсен", нито по другите два.
— Изминали са два месеца. Не може да е толкова зле, Бьорн.
— Добре, ще повторя. В продължение на два месеца анализирахме, претърсвахме и се взирахме до полуда в снимки, кръвни проби, косми, нокти и какво ли още не. Обсъдихме и отхвърлихме двайсет и четири теории как и защо убиецът е пробил двайсет и четири дупки в челюстта на първите две жертви, и то така, че прободните рани на едната и на другата се намират на еднакъв радиус от въображаем център. В устата на Марит Улсен също се натъкнахме на рани, но според нас са причинени с нож, а убиецът е действал невъздържано и небрежно. С две думи: не разполагаме с нищо.
— А камъчетата в мазето, където беше открита Боргни?