— Подложихме ги на експертиза. Високо съдържание на желязо и магнезий с примеси от алуминий и силиций. Значи, от така наречените магмени скали. Материалът е порест и черен. Да ти говори нещо?
— От вътрешната страна на кътниците и на двете жертви открихте следи от желязо и колтан. Какво ще рече това?
— Че са били убити с едно и също дяволско изобретение, но не можем да определим с какво точно.
Пауза. Хари се прокашля.
— Хайде, Бьорн, изплюй камъчето.
— Моля?
— Откакто дойде, не си спрял да мислиш за това.
Криминалният експерт се почеса по брадата, без да сваля очи от Хари, изкашля се, после пак. Потърси с поглед подкрепа от Кая. Понечи да каже нещо, но се отказа.
— Добре, тогава преминаваме към…
— Открих нещо по въжето.
Хари и Кая го погледнаха изненадани.
— Мидени черупки.
— Мидени черупки?
— Да. Но не и следи от сол.
Двамата му колеги продължаваха да го гледат с очакване.
— Това е необичайно — обясни Бьорн. — Обикновено в сладководни басейни не се срещат миди.
— И?
— Посъветвах се със специалист биолог. Тази мида се нарича ютландска мида и е най-малката от ред Беззъбки. Среща се само в две норвежки езера.
— И номинираните са?
— Йойерен и Люсерен.
— В Йостфол — веднага се сети Кая. — Намират се близо едно до друго. Големи са.
— Гъсто населена област — намеси се Хари.
— Съжалявам — сви рамене Бьорн Холм.
— Мм.
— По въжето открихте ли надпис къде е произведено?
— Не, точно там е проблемът. Няма никакви отличителни знаци и не прилича на обикновено въже. Влакната са само от органичен произход, няма следи от найлон или друга изкуствена материя.
— Коноп — заключи Хари.
— Какво?
— Коноп. От него се правят и въжета, и хашиш. Ако ти се допуши нещо по така, отиваш на пристанището и подпалваш въжето, с което корабът за Дания е завързан за кея.
— Не е коноп — възрази Бьорн, опитвайки се да надвика смеха на Кая. — Влакната са от бряст и липа, като брястът е водещ.
— Ръчно изработено норвежко въже — заключи Кая. — Едно време от такъв материал са изработвали въжетата в норвежките имения.
— В именията ли? — изненада се Хари.
— Да — кимна Кая. — Във всяко селище имало поне един майстор въжар. Оставяш дървени трупи да киснат във вода за месец, после излющваш кората и използваш полученото лико. Усукваш го и ето ти въже.
Хари и Бьорн се завъртяха на столовете с лице към Кая.
— Какво има? — леко се смути тя.
— От всеки норвежец ли се очаква да е запознат с тази информация?
— А, това ли? Не, просто дядо ми правеше въжета.
— Аха. И за целта се използват бряст и липа?
— По принцип може да се използва лико от което и да е дърво.
— А съотношението между различните видове?
— Не съм специалист — сви рамене Кая, — но според мен много рядко за едно въже се използва лико от различни дървета. Евен, брат ми, спомена веднъж, че дядо предпочитал липата, защото поемала малко вода и не се налагало да насмолява въжетата.
— Мм. Какво ще кажеш, Бьорн?
— Щом смесването на два вида лико не е обичайно, значи по-лесно ще открием къде е направено въжето.
Хари се изправи и започна да снове напред-назад из стаята. При всяко вдигане на подметките му от линолеума се чуваше шляпане, наподобяващо тежка въздишка.
— Следователно производството на такива въжета е ограничено, а продажбата се осъществява на местно ниво. Логично ли ти звучи, Кая?
— Да.
— Значи, можем да предположим, че въжето е произведено в близост до мястото, където е било използвано. Ръчно изработени въжета едва ли се пренасят далеч от въжарницата.
— По принцип си прав, но…
— Нека тази теория бъде наша отправна точка. Като начало съставете списък на местните производители на въжета близо до Люсерен и Йойерен.
— Вече никой не произвежда такива въжета — възрази Кая.
— Постарайте се — Хари погледна часовника, взе си палтото от облегалката на стола и тръгна към вратата. — Трябва да разберем къде е направено въжето. Надявам се, че Белман не знае за ютландската мида, нали, Бьорн?
В отговор Холм се усмихна със стиснати устни.
— Може ли да проверя теорията ми за убийство от сексуален характер и да се свържа с колегите от Отдела за борба с порока?
— Не — отвърна Хари. — Забраната да говорите за случая се отнася най-вече за колегите, с които работим в Главното управление. Явно оттук някой снася информация на КРИПОС. Затова имате право да обсъждате случая единствено с Гюнар Хаген.