Огледа се. Останалите пациенти в стаята се взираха през прозореца, в скута си или в стената. Изглежда, никой не се интересуваше от разговора му с Катрине. Хари ѝ разказа за последните новости в живота си: за заминаването на Ракел и Олег за чужбина, за Хонконг, за болестта на баща си, за последния случай. Предупреди я да запази информацията за полицейското разследване в тайна. Катрине се засмя.
— Ас теб какво става? — поинтересува се той.
— Тук не ме искат повече. Смятат, че съм здрава и само заемам място. Но аз се чувствам добре в болницата. Румсървисът е ужасен, обстановката обаче е спокойна. Имам телевизор, позволяват ми да излизам и да се връщам когато пожелая. Нищо чудно след месец-два да се прибера вкъщи, кой знае.
— Кой знае?
— Никой. Психичните сривове са непредвидими. Какво искаш?
— А ти какво искаш да поискам?
Тя го изгледа продължително:
— Секс и помощ за разследването.
— Позна.
— Секс, значи?
— Не, искам помощ.
— Да му се не види. Е, добре, казвай. За какво става дума?
— Тук имате ли компютър с достъп до интернет?
— В стаята за свободни занимания разполагаме с общ компютър, но не е свързан към интернет. Лекарите предпочитат да не рискуват. Компютърът се ползва само за редене на пасианси. В моята стая обаче имам личен лаптоп.
— Използвай общия. — Хари извади неотдавна купената SIM карта от джоба си и я плъзна по масата. — Това е нещо като "мобилен офис", както се изразиха в магазина. Пъхаш картата в…
— … един от USВ-портовете — прекъсна го Катрине и прибра картата в джоба си. — Кой плаща абонамента?
— Аз. По-точно Хаген.
— Чудесно. Значи, тази вечер ще се развихря из нета. Препоръчай ми някой нов порносайт.
— Нося ти и докладите — Хари избута папка към нея. — Три убийства, три имена. От теб искам да откриеш връзката между тях, както го направи миналия път. Чела ли се нещо за убийствата?
— Да — Катрине дори не погледна папката. — Три жени. Това е общото помежду им.
— Четеш ли вестници?
— По малко. Защо смяташ, че не са случайно подбрани?
— Не съм си изградил твърдо мнение. Търся.
— Но не знаеш какво?
— Точно така.
— И все пак си сигурен, че убиецът на Марит Улсен е убил и другите две жени, така ли? Доколкото разбрах, методът на умъртвяване не съвпада.
Хари се усмихна. Развесели го опитът на Катрине да прикрие колко задълбочено е следила подробностите по случая, публикувани в пресата.
— Не, Катрине, не съм сигурен. Но явно и ти предполагаш същото като мен.
— Разбира се. Нали сме сродни души.
Тя се разсмя и изведнъж стана пак онази ослепителна, ексцентрична Катрине, с която Хари се запозна, преди всичко да се сгромоляса и тя да се превърне в бледо подобие на себе си. Хари усети как в гърлото му заседна буца. Проклета умора.
— Ще можеш ли да ми помогнеш?
— Да открия нещо, което специалистите в КРИПОС от два месеца безуспешно се мъчат да открият? С допотопен компютър в психиатрична клиника? Изумена съм, че ме молиш за помощ. В Главното управление изобилства от много по-способни компютърни специалисти от мен.
— Знам, но разполагам с информация, която не искам да им дам — призна Хари. — Паролата за пропастта.
Тя го изгледа с недоумение. Хари се озърна, за да се увери, че никой не ги подслушва.
— Докато работех в ПСС по случая "Червеношийката", ми осигуриха достъп до търсачките на ПСС за издирване на терористи. Използвах секретна база данни, създадена от MILNET — мрежата на американските военни структури. През осемдесетте години наследницата й ARPANET — мрежата на Агенцията за сложни изследователски проекти — стана достъпна за комерсиални цели. Впоследствие от ARPANET се разви Интернет, но секретните бази данни продължават да съществуват. Търсачките използват троянски коне, които изтеглят пароли, шифри и актуализации на софтуера. Самолетни и хотелски резервации, преминаване на контролни пунктове по пътищата, банкови преводи по интернет — нищо не остана скрито от тези търсачки.
— Чувала съм за тях, но, честно казано, не вярвах, че наистина съществуват.
— И още как. Създадени са през 1984. Кошмарът от антиутопията на Оруел се сбъдна. Идва ред на най-хубавото: паролата ми все още важи. Проверих.
— И за какво съм ти аз? Можеш да се справиш сам.
— Единствено ПСС използва тази система, и то само в кризисни ситуации. Търсачките ще отведат полицията при компютъра, откъдето са задействани — точно както стои въпросът и с Гугъл. А разбере ли се, че аз или някой друг от Главното управление сме пускали търсачките, рискувам да ме подведат под съдебна отговорност. Но ако установят, че търсенето е проведено от компютър в общо помещение в психиатрична клиника…