— Тук е плитко — отбеляза Кая, докато ленсманът оттласкваше лодката от пристана.
— Да — потвърди той, погледна надолу и запали двигателя с решително дръпване на шнура. — Но въжарницата се намира от другата страна, а там е по-дълбоко. Има и път дотам, ама е много стръмен и се използва рядко.
Премести лоста до двигателя в предно положение. В иглолистната гора с предупредителен крясък литна птица.
— Мразя морето — сподели Бьорн с Хари, който едва чу думите му, заглушавани от насеченото тракане на двутактовия извънбордов двигател.
Лодката пое плавно по канал между двуметровата тръстика, провря се покрай купчина клонки — вероятно убежище на бобър, предположи Хари, — и продължи по водния тунел между дървета, прилични на мангрови.
— Това не е море, а езеро.
— Все същата гадост — изсумтя Бьорн и се премести към средата на пейката. — Дай ми на мен твърда земя, кравешки тор и планини.
Каналът се разшири и пред тях се появи Люсерен. Минаваха покрай по-големи и по-малки острови, осеяни със скромни, безлюдни през зимата вили. Черните им прозорци сякаш се взираха изпитателно в нашествениците.
— Вили в стил Герхардсен[37] — поясни ленсманът. — Тук щс си спестите стреса от евентуална почивка на по-тузарското южно крайбрежие, където неизбежно ще започнете да се сравнявате със съседа си чия лодка е по-голяма и чия пристройка към вилата изглежда по-добре.
— Сещаш ли се как се казваше онзи комичен образ от Ютре Енебак? — извика Бьорн, за да заглуши рева на двигателя. — Със счупени очила и мотопед.
Ленсманът само го изгледа безизразно и поклати глава.
— Ето я и въжарницата.
Отпред, на брега, до водата, Хари видя стара самотна продълговата дървена постройка, разположена на стръмен склон, обградена от двете страни с гора. До постройката минаваха релси, спускаха се по скалата и изчезваха в тъмната вода. От стените се лющеше червена боя. Вместо прозорци и врати имаше обикновени отвори. Хари присви очи. В сумрака му се привидя, че на единия "прозорец" стои фигура, облечена в бяло.
— Истинско свърталище на призраци — засмя се Бьорн.
— Така се говори — потвърди ленсман Скай и изгаси двигателя.
Във внезапно настъпилата тишина се разнесе ехото от смеха на Бьорн и дрънченето на далечна самотна хлопка.
Кая слезе първа от лодката и с опитни движения я завърза за полуизгнил зеленясал кол, щръкнал между водните лилии.
Останалите я последваха, стъпиха върху облите камъни, натрупани вместо мост, и влязоха в дълго тясно помещение. Вътре миришеше на смола и урина. Отвън човек не би предположил, че помещението е дълго поне шейсет метра, защото постройката се губеше в гората, а и не беше много висока.
— Заставали са в двата края и са усуквали въжето — обясни Кая, преди Хари да попита.
В единия ъгъл се търкаляха три празни бирени бутилки. До тях някой явно се бе опитвал да пали огън. На срещуположната стена, пред няколко греди, висеше мрежа.
— След Симонсен никой не пожела да стопанисва въжарницата — поясни ленсманът и се огледа. — Оттогава стои празна.
— За какво служат релсите отвън? — поинтересува се Хари.
— За две неща: за да спуска и качва лодката, с която е пренасял дървените трупи, и за да потапя трупите под водата, за да омекнат. Завързваше трупите за желязна количка — сигурно е останала в близката горичка, — спускаше я под водата и я изваждаше след няколко седмици, когато дървото вече е отлежало. Практичен човек беше Симонсен, и дума да няма.
Неочакван звук от гората стресна и четиримата.
— Овца или елен — предположи ленсманът.
Поведе ги по тясно стълбище към втория етаж. В средата се помещаваше огромна дълга маса, а от двете ѝ страни тръгваха коридори, чийто край не се виждаше в мрака. През прозорците с изпотрошени стъкла свистеше вятър и развяваше изпояден от молци сватбен воал, увит около главата на женска скулптура. Вместо крака тялото се крепеше върху черен железен статив на колелца.
— Симонсен я използваше за плашило — обясни Скай.
— Тръпки да те побият — Кая застана до ленсмана и се загърна в якето си.
Скай я изгледа изкосо и се усмихна леко:
— Местните деца се боят от нея до смърт. Според възрастните при пълнолуние обикаляла наоколо и търсела жениха, който я изоставил пред олтара. Когато те приближи, се чувало скрибуцане на колелца. Тук съм израснал, знам легендата от малък.
— Така ли? — попита Кая, а Хари едва прикри усмивката си.
— Да. Впрочем, това беше единствената жена в живота на Симонсен. Падаше си малко единак, така да се каже. Но безспорно умееше да прави въжета.
37
Айнар Герхардсен (1897–1987) — виден норвежки политик от Работническата партия, оглавявал три правителства в историята на Норвегия. Един от идеолозите и бащите на норвежката държава на благосъстоянието. — Бел. прев.