Лодката се провираше през плиткия канал към пристана. Бьорн осветяваше пътя с джобното си фенерче, защото над водата се спускаше лека мъгла. Ленсманът изгаси двигателя.
— Виж! — прошепна Кая и почти се облегна на Хари.
Той усети аромата на парфюма ѝ и проследи показалеца ѝ. От мъглата, падаща над тръстиката зад пристана, към светлия конус от фенерчето се понесе голям, ослепително бял самотен гълъб.
— Не е ли… прекрасно — възхитено прошепна тя, засмя се и стисна за малко ръката му.
Скай ги изпрати до пречиствателната станция. Качиха се във волвото го и точно преди да потеглят, Бьорн трескаво свали прозореца и извика след ленсмана:
— ФРИТЬООФ!
Скай спря и бавно се обърна. Върху безизразното му лице падна отблясък от улична лампа.
— Онзи смешник от телевизията! — поясни Бьорн. — Фритьоф от Ютре Енебак!
— От Ютре Енебак ли? — Скай плю. — Не съм чувал за него.
След двайсет и пет минути волвото зави покрай депото за събиране и рециклиране на отпадъци в район "Грьонму" и пое по шосето. Хари вече бе взел решение.
— Тази информация трябва да стане достояние на КРИПOC — заяви той.
— Какво?! — извикаха в един глас Бьорн и Кая.
— Ще накарам Беате да докладва на КРИПОС, все едно нейните хора от Отдела по експертно-криминална дейност са се натъкнали на това въже, а не ние.
— И защо?
— Ако убиецът живее в района около Люсерен, трябва да се проведе акция "от врата на врата". Ние тримата нямаме нито възможност, нито достатъчно хора да го направим.
Бьорн Холм удари ядосано с длан по волана.
— Знам — увери го Хари. — Но най-важното е да го хванем, независимо дали ние, или КРИПОС.
Продължиха да пътуват в мълчание, а фалшивата нотка и последните думи на Хари продължи да трепти във въздуха.
Двайсета глава
Йойстайн
Бяха спрели тока. Хари натисна няколко пъти ключа за осветлението в тъмния коридор. Напразно. Пробва и в хола. Нищо.
Седна във фатерщула и прикова поглед в мрака.
След малко мобилният му телефон звънна.
— Да, моля.
— Феликс Рьост.
— Наистина ли? — изненада се Хари, защото гласът подхождаше на нежна дребна жена.
— От негово име се обажда Фрида Ларшен, сестра му. Помоли ме да ви съобщя, че камъните, които сте открили, представляват мафична базалтова магма.
— Чакайте малко! Какво означава "мафична"?
— Гореща лава с температура над хиляда градуса и ниска вискозност, поради което е силно подвижна и се разпространява на голямо разстояние след изригването.
— Може ли да е лава от Осло?
— Не.
— Защо? Нали и Осло е изграден върху лава.
— Тя е стара, а лавата от камъните за експертизата са образувани скоро.
— Колко скоро?
Тя закри слушалката с ръка и се чу как задава въпрос на друг човек. Хари не чу отговора му, но нейният глас пак се появи:
— Според брат ми камъните са на възраст между пет и петдесет години, но ако възнамерявате да откриете точно от кой вулкан са, ще ви се отвори доста работа. На света има повече от хиляда и петстотин активни вулкана — толкова са известни, а навярно съществуват и други, неизследвани. Ако ви интересува още нещо, моля да се свържете с Феликс по електронната поща. Асистентката ви написа адреса.
— Но…
Тя затвори.
Хари се колебаеше дали да не ѝ се обади пак, но се отказа и набра друг номер.
— Такси "Осло".
— Здрасти, Йойстайн, обажда се Хари Хо.
— Шегуваш се. Хари е мъртъв.
— Не съвсем.
— Значи, аз съм мъртъв.
— Имаш ли желание да ме метнеш до дома на родителите ми?
— Не, но ще го направя. Само да закарам един клиент… — Йойстайн се засмя и избухна в кашлица. — Хари! Ама че работа… Ще ти звънна, като пристигна пред вас.
Хари затвори, влезе в спалнята, събра малко багаж в сак — ориентираше се в мрака благодарение на светлината от уличните лампи. После използва светлината от дисплея на телефона си и във всекидневната избра няколко аудиодиска. Не забрави да вземе стека с цигари, чифт белезници и служебния пистолет.
Седна във фатерщула и използва тъмнината да упражни уменията си да борави с оръжие. Пусна хронометъра на ръчния си часовник, извади барабана на своя "Смит & Уесън", изпразни го и пак го зареди. Вадиш четири патрона, пъхаш четири. Без помощта на устройство за бързо пълнене — само с ловки пръсти. После щракна обратно барабана и го завъртя. Стоп. Хронометърът показваше шейсет и шест секунди, три над личния му рекорд. Отвори барабана. Лошо. Срещу ударника на револвера стоеше едно от двете празни гнезда. При реални условия това би му коствало живота. Повтори упражнението. Петдесет и девет секунди. Пак "умря". След двайсет минути Йойстайн се обади. Междувременно Хари бе успял да скъси времето с осем секунди и бе умрял цели шест пъти.