— Идвам — каза Хари.
Влезе в кухнята и погледна шкафа под мивката. Поколеба се, но после извади снимките на Ракел и Олег и ги мушна във вътрешния си джоб.
— Хонконг? — изсумтя Йойстайн Айкелан и извърна към Хари подпухналото си пиянско лице с дълъг остър нос и тъжно увиснал мустак. — И какво, по дяволите, търси там?
— Познаваш ме — отвърна Хари, а Йойстайн спря на червен светофар пред хотел "Радисън".
— Не, не те познавам — таксиметровият шофьор започна да си свива цигара. — Откъде ти хрумна?
— Нали израснахме заедно. Да не си забравил?
— И какво от това? Още от малък си беше пълна мистерия, Хари.
Задната врата на таксито се отвори рязко и вътре нахълта мъж в палто:
— До търговски център "Бюпортен" — спирката на влака за летището. Побързайте, моля.
— Таксито е заето — отбеляза Йойстайн.
— Глупости, лампичката светеше зелено.
— Хонконг ми звучи адски готино. Защо се прибра?
— Извинете, но… — понечи да възрази клиентът.
Йойстайн лапна цигарата и я запали.
— Сабото се обади и ме покани на приятелска сбирка довечера.
— Сабото няма приятели — каза Хари.
— Нали? Затова го попитах: "И кои са приятелите ти?" "Ти", отвърна той. "А твоите, Йойстайн?" "Ти", отвърнах аз. Теб съвсем те забравихме, Хари. Така става, когато ходиш в… — Йойстайн присви устни като фуния и произнесе отсечено: — Хонконг!
— Ехо! — запротестира мъжът отзад. — Ако сте готови, нека…
Светофарът светна зелено и Йойстайн подаде газ.
— Ще дойдеш ли? Ще се съберем у Сабото.
— Там вони ужасно на потни крака, Йойстайн.
— Но хладилникът му е пълен.
— Съжалявам, но не съм в настроение да купонясвам.
— Да купонясваш? — изсумтя Йойстайн и удари с длан по волана. — Та ти не знаеш какво означава да купонясваш, Хари. Винаги си се чупил от купоните. Спомняш ли си, когато бяхме купили бира и се канехме да ходим в някаква къща в Нурщран заедно с няколко мацки, а ти предложи ние тримата със Сабото да отидем да се напием в бункерите.
— Ей, ама това не е пътят за влака! — извика отчаяно пътникът отзад.
Йойстайн наби спирачки пред червения светофар, преметна настрани рядката си, дълга до раменете коса и се обърна към клиента:
— Така и направихме. Напихме се като кирки, а този мъж пред теб запя "No Surrender"[38] и спря едва когато Caбото започна да го замеря с празни бутилки.
— Ама моля ви се! — захленчи пътникът и потупа с показалец върху циферблата на часовника си "Таг Хойер". — Не бива в никакъв случай да изпускам последния полет за Стокхолм!
— От бункерите се открива най-хубавата гледка към града — спомни се Хари.
— Да — съгласи се Йойстайн. — Ако съюзниците от антихитлеристката коалиция се бяха опитали да превземат бункерите, немците щяха да ги направят на решето.
— И още как — ухили се глуповато Хари.
— Само да знаеш какво си бяхме обещали ние тримата — обърна се Йойстайн към пътника, взрян в дъжда с надеждата да зърне свободно такси. — Ако проклетите съюзнически войски настъпят, да свалим кожата от скелетите им.
Йойстайн вдигна въображаема картечница към костюмаря и откри огън. Костюмарят се вторачи шокиран в лудия таксиджия, който имитираше с уста автоматичен от кос и бълваше струя от разпенена слюнка. Тя покапа по тъмния прясно изгладен панталон на непознатия мъж. Той въздъхна, отвори вратата на таксито и излезе под дъжда.
Йойстайн избухна в дрезгав, заразителен смях.
— Сигурно те е треснала носталгията — предположи той. — Затова си се прибрал. Пак ти се е дощяло да потанцуваш с шармантната Килър Куин, с която изгуби девствеността си.
Хари се засмя и поклати глава. В страничното огледало видя как мъжът, който бързаше за летището, се насочи към Националния театър.
— Баща ми е тежко болен. Не му остава много.
— Мамка му — Йойстайн потегли. — Читав човек с той.
— Благодаря ти. Помислих, че ще искаш да го знаеш.
— Разбира се. Ще кажа на моите старци.
— Пристигнахме — извести Йойстайн пред гаража на малката жълта дървена къща в "Опсал".
— Да.
Йойстайн дръпна от цигарата жадно и тя пламна като пред експлозия; задържа дима в дробовете си и го издиша с продължително съскане. После наклони глава и изтърси пепелта в пепелника. Хари почувства сантиментална пробождане в сърцето. За кой ли път виждаше как Йойстайн накланя глава, все едно цигарата му тежи и ще падне, ако не се подпре, а пепелта се сипе върху пода в училищната пушалня; в празна бирена бутилка на купон, където с Хари са попаднали случайно; върху студен груб бетонен под.