— Норвежка съм — побърза да му съобщи тя.
Той не отговори. Кая преглътна. Знаеше колко важни са първите думи.
— Казвам се Кая Сулнес. Възложиха ми да те открия. По-конкретно Гюнар Хаген ми го възложи.
Дори името на началника му в Отдела за борба с насилието не предизвика реакция. "Да не би вече да се е омел?" — зачуди се тя.
— Разследвам убийства под ръководството на Хаген — поясни тя.
— Поздравления.
— Няма място за поздравления. Не си ли чел норвежки вестници през последните месеци? — Идеше ѝ да си отхапе езика. Откъде ѝ хрумна да се прави на оригинална? Сигурно липсата на сън си казваше думата. Или притеснението.
— Поздравявам те, че успя да си свършиш задачата — обади се той. — Откри ме. Вече може да си ходиш.
— Почакай! — извика Кая. — Не искаш ли да чуеш защо съм дошла?
— Не.
Заучените наизуст думи обаче се затъркаляха от устата ѝ:
— Две жени са убити. Според съдебномедицинските експертизи извършителят е един и същ. Не разполагаме с никакви други улики. Медиите получиха съвсем малко информация, но веднага гракнаха: из Осло вилнее нов сериен убиец! Ширят се и спекулации, че се вдъхновявал от Снежния човек. Поискахме съдействие от специалисти в Интерпол, но и те не могат да помогнат. Натискът от страна на медии и власти…
— Казах "не" — прекъсна я той.
После се чу как затръшна врата.
— Ехо? Ехо? Там ли си?
Тя стигна опипом до някаква врата и я отвори, преди страхът да я сграбчи за гърлото. Озова се в друго тъмно стълбище. Горе зърна светлина и взе три стъпала с един скок. Светлината идваше от стъклена въртяща се врата и Кая я бутна. Навлезе в гол коридор, където явно се бяха отказали да подновяват олющената мазилка, и влагата от стените я лъхна с гнилия си дъх. Опрени на стената, срещу Кая стояха двама мъже с цигари, олюляващи се от крайчеца на устните им. В ноздрите ѝ нахлу миризма на застояло. Изгледаха я с премрежен поглед. Тя се молеше да не ѝ обърнат внимание. По-дребният беше чернокож, вероятно от африкански произход. По-високият — бял, с пирамидален белег на челото, напомнящ предупредителен светлоотразителен триъгълник. Докато веднъж преглеждаше служебното списание на полицията, ѝ попадна информация, че по улиците на Хонконг патрулират близо трийсет хиляди пазители на реда. Затова го смятали за най-безопасния мегаполис в света. Но уточнението беше много съществено: "по улиците".
— Looking for hashish, lady?[6]
Тя поклати глава и се помъчи да се усмихне спокойно, както едно време инструктираше младите момичета от училищата. "Постарайте се да изглеждате като човек, който знае къде отива, а не като изгубил стадото, не като плячка." Мъжете също ѝ се усмихнаха. Единственият друг изход в коридора беше зазидан. Те извадиха ръце от джобовете на панталоните си, а цигарите — от ъглите на устата си.
— Looking for fun, then?[7]
— Wrong door, that's all[8] — отвърна тя, обърна се и понечи да излезе.
Ала в китката ѝ се вкопчиха пръсти. Кая усети вкуса на страх в устата си: все едно лапна парче алуминиево фолио. На теория знаеше как се действа в такава ситуация. Беше се упражнявала по време на демонстрация с учебна цел заедно с колеги и инструктор в осветен физкултурен салон. Тогава обаче всички седяха върху гумени постелки.
— Right door, lady. Right door. Fun is this way[9].
Лъхна я дъх на риба, лук и марихуана. По време на демонстрацията във физкултурния салон се беше упражнявала само срещу един противник.
— No thanks[10] — парира тя, като се опитваше да говори спокойно.
Чернокожият се изравни с нея, стисна и другата ѝ китка и каза с глас, от време на време преминаващ във фалцет:
— We will show you.[11]
— Only there's not much to see, is there[12]?
И тримата се обърнаха към вратата.
Кая знаеше, че по паспорт е висок сто деветдесет и четири сантиметра, но като го видя на вратата, съобразена с хонконгските стандарти за височина, ѝ се стори поне два метра и десет. И двойно по-широкоплещест отпреди час. Бе отпуснал ръце отстрани на тялото си, като ги държеше леко разперени, но не помръдваше. Не фиксираше с очи, не си придаваше заплашителен вид, само погледна спокойно белия и повтори:
— Is there, jau-ye?[13]
Кая усети как белият изпъна пръсти и отпусна хвата около китката ѝ, а чернокожият започна да пристъпва от крак на крак.
9
Right door, lady. Right door. Fun is this way (англ.) — Правилната врата си улучила, момиче. Купонът е насам. — Бел. прев.
12
Only there's not much to see, is there (англ.) — Само дето няма нищо интересно за гледане, нали? — Бел. прев.