Ричър спря на прага. Не беше трудно да отгатне кой е неговият стол. Заобиколи масата и седна. Столът беше паянтов, краката му се огънаха под тежестта му, а облегалката се заби в мускулите под плешките му. И тази стая беше с тухлени стени, боядисани в сиво, но тук таванът беше довършен, облицован със звукоизолиращи плоскости, с монтирани върху тях големи, цилиндрични осветителни тела, насочени под ъгъл към него. Масата беше от махагон, покрита с дебел пласт лак. Светлината се отразяваше от лака и го заслепяваше.
Двамата младши агенти застанаха до стената в двата края на масата като охрана. Саката им бяха разкопчани и под тях се виждаха кобурите на пистолетите. Стояха с ръце на кръста и го наблюдаваха. Срещу него се оформяха двата екипа. Седем стола, петима души. Сивокосият седна в средата. Светлината придаваше огледален блясък на стъклата на очилата му. Вдясно от него седна мъжът с високото кръвно налягане, а до него — жената и русолявият. Последният, със слабото лице, седна сам на средния стол в другата половина на масата. Несиметрична инквизиция, почти невидима от блясъка на лампите.
Сивокосият се наклони напред и властно опря ръце върху масата, за да подчертае авторитета си. И подсъзнателно да раздели фракциите вляво и вдясно.
— Карахме се заради теб — започна той.
— Арестуван ли съм? — попита Ричър.
Онзи поклати глава.
— Не още.
— Значи съм свободен да си вървя?
Сивокосият го погледна над очилата си.
— Предпочитаме да останеш тук, така че цялата работа да върви цивилизовано поне известно време.
— Тогава да действаме цивилизовано — каза Ричър. — Аз съм Джак Ричър. Кои, по дяволите, сте вие?
— Моля?
— Нека да се запознаем. Така правят цивилизованите хора, нали? Първо се представят, после разговарят учтиво за бейзбол, за акции или нещо подобно.
Отново настъпи мълчание. След това онзи кимна.
— Аз съм Алън Диърфийлд — каза той. — Заместник-директор, ФБР, шеф на нюйоркския офис. — След това се обърна надясно, погледна русолявия, който беше последен в редицата, и зачака.
— Специален агент Тони Поултън — представи се русолявият и погледна наляво.
— Специален агент Джулия Ламар — каза жената и погледна наляво.
— Главен агент Нелсън Блейк — каза онзи с високото кръвно. — Тримата сме от Куонтико. Аз съм шеф на отдел „Серийни престъпления“. Специални агенти Ламар и Прултън са ми подчинени. Дойдохме тук, за да поговорим с теб.
След кратка пауза Диърфийлд се обърна на другата страна, към мъжа вляво от него.
— Главен агент Джеймс Козо — представи се онзи. — „Организирана престъпност“, Ню Йорк. Занимавам се с охранителния рекет.
Нова пауза.
— Сега добре ли е? — попита Диърфийлд.
Ричър присви очи от силната светлина. Всички го гледаха. Русолявият Поултън. Жената Ламар, хипертоникът Блейк. И тримата от „Серийни престъпления“ в Куонтико.
Дошли чак оттам само за да говорят с него. И Диърфийлд, шефът на нюйоркския офис. Тежка категория. След това слабият, Козо, от „Организирана престъпност“, който се занимаваше с охранителния рекет. Ричър ги огледа от ляво на дясно и от дясно на ляво, после пак се взря в Диърфийлд и кимна.
— Добре — рече той, — приятно ми е да се запознаем. Какво ще кажете за „Янките“ през този сезон? Трябва ли да сменят играчи според вас?
Петима души с пет различни изражения на раздразнение. Поултън извърна лице, сякаш му бяха ударили шамар. Ламар изсумтя презрително. Блейк присви устни и се зачерви още повече. Диърфийлд се вторачи в него и въздъхна. Козо погледна косо към Диърфийлд, сякаш го молеше да се намеси.
— Няма да говорим за „Янките“ — обади се Диърфийлд.
— Тогава какво ще кажете за индекса „Дау Джоунс“? Очаквате ли скоро голям борсов срив?
Диърфийлд поклати глава.
— Не се шегувай с мен, Ричър. В момента аз съм най-добрият ти приятел.
— Не е така. Най-добрият ми приятел е Ернесто Миранда — възрази Ричър. — „Миранда срещу щата Аризона“, решение на Върховния съд от шейсет и шеста. Съдът постанови, че правата на Миранда според Петата поправка на Конституцията са били нарушени, тъй като полицаите не го предупредили, че има право да мълчи и да си наеме адвокат.
— Е, и?
— Не можете да разговаряте с мен, докато не ми прочетете правата. След което пак няма да можете да го сторите, защото адвокатът ми не е тук, а и когато дойде, няма да ми позволи да разговарям с вас.