— Хора като вас не идват тук, освен ако не искат нещо.
— Чакаме Боб — отговори Харпър.
— Кой Боб?
— Боб с късата коса, който кара кадилак девил — отговори Ричър. — Боб от армията, който идва тук всяка вечер към осем.
— Него ли чакате?
— Да — отговори Харпър.
Барманът се усмихна. Жълти зъби, някои от които липсваха.
— Е, в такъв случай ще трябва доста да почакате.
— Защо?
— Поръчайте си пиячка и ще ви кажа.
— Опитваме се да го направим от пет минути — каза Ричър.
— Какво искате?
— Две бири — отговори Ричър. — Наливни, каквито и да са.
— Будвайзер и будвайзер светло.
— По една от двете.
Барманът свали две чаши от рафта зад гърба си и ги напълни. Заведението все още беше притихнало. Ричър усещаше осем чифта очи, вперени в гърба му. Онзи остави бирите върху плота. И двете имаха по два сантиметра пяна. Барманът извади от една купчина две подложки и ги хвърли пред тях, както се раздават карти. Харпър извади портфейл от джоба си и хвърли десетачка между чашите.
— Задръж рестото — каза му. — Е, защо ще се наложи да чакаме дълго Боб?
Барманът се усмихна отново, дръпна банкнотата, сгъна я и я мушна в джоба си.
— Защото Боб е в затвора, доколкото знам.
— За какво?
— За нещо в армията. Не знам подробности и не искам да знам. Така се прави бизнес в този край на нашия щат, мадам, независимо какви смахнати теории ще ми развиваш. Моля за извинение.
— Как стана? — попита Ричър.
— Военни полицаи дойдоха и го заловиха точно тук, в това помещение.
— Кога? — попита Ричър.
— Шестима души едвам го хванаха. Счупиха една маса. Току-що получих чека от армията. Направо от Вашингтон. От Пентагона. По пощата.
— Кога беше това? — попита Ричър.
— Кога дойде чекът ли? Преди два дни.
— Не. Кога го арестуваха?
— Не съм много сигурен. Още не беше свършил сезонът на бейзбола, това си го спомням. Май че беше преди два месеца.
24
Оставиха бирата недокосната на бара и се върнаха на паркинга. Отключиха нисана и се качиха.
— Не ми харесват тези два месеца — каза Харпър. — Това значи, че е извън играта.
— Той никога не е бил в играта — възрази Ричър. — Все пак ще отидем и ще поговорим с него.
— Как да го направим, като не знаем къде е? Армията е огромна.
Ричър я погледна.
— Харпър, бях военен полицай цели тринайсет години. Ако аз не мога да го открия, кой друг ще успее?
— Може да е навсякъде.
— Не, не може. Ако е бил редовен посетител в тази дупка, значи е служил някъде наблизо. Понеже е дребна риба, с него сигурно се занимава местната военна полиция. Минали са два месеца, все още не е предаден на военен съд, значи го държат в някой районен щаб на военната полиция, което в случая е Форт Армстронг край Трентън, на по-малко от два часа път оттук.
— Сигурен ли си?
Той кимна.
— Освен ако нещата не са се променили до неузнаваемост през последните три години.
— Има ли начин да провериш?
— Не е необходимо.
— Няма нужда да губим повече време тук — каза тя.
Той не отговори. Харпър се усмихна и отвори чантата си. Извади мобилен телефон, голям колкото цигарена кутия.
— Използвай моя телефон — предложи му тя.
Всички използват мобилни телефони. Непрекъснато, всеки ден. Това е символът на новото време. Всички говорят, говорят, говорят в малки черни телефони, долепени до ухото. Откъде се вземат всички тези разговори? Къде са били преди появата на мобилния телефон? Потискани ли са били? Като възпалени язви в стомасите на хората? Или просто са се появили спонтанно в резултат на новата технология?
Интересна тема. За човешките импулси. Според теб само малък процент от проведените разговори представлява полезен обмен на информация. Огромното мнозинство обаче попада в една от двете категории — за забавление, когато хората си приказват само заради удоволствието, че имат възможността да го направят, и, второ, за да подхранят собственото си самолюбие и глупашко самочувствие. Наблюдението ти е, че тези две категории до голяма степен са разделени по полов признак. Това не е мнение, което желаеш да защитаваш публично, но убеждението ти е, че жените говорят по телефона, защото им доставя удоволствие, а мъжете — защото така подхранват самочувствието си. „Здравей, скъпа. Току-що слизам от самолета.“ Е, и какво от това? На кого му пука?
Ако телефонът задоволява потребности на мъжкото его, което според теб е точно така, значи връзката на мъжете с мобилните телефони е по-силна, отколкото при жените. Заради това те ги използват по-често. Ако откраднеш телефон от някой мъж, липсата му ще бъде установена по-рано и съответно ще предизвика по-голяма тревога. Такава е твоята преценка. Следователно седиш в закусвалнята на летището и наблюдаваш жените.