— Нещата се промениха. Времето си тече, нали?
— Какво се е променило?
— Всичко — каза Лейтън. — Е… това най-вече. — Той протегна ръка и чукна монитора на компютъра с нокът. Звук като от стъкло на бутилка. — Сега армията е по-малка, по-лесно се организира, имаме повече време. Компютъризираха ни, а така всичко е много по-лесно. Сега всеки знае с какво се занимава колегата му. А и инвентарът се контролира много по-лесно. Искаш ли да знаеш колко джипа уилис имаме на склад, макар че вече отдавна не ги използваме? Дай ми десет минути и ще ти кажа.
— Е, и?
— Сега много по-добре контролираме нещата, отколкото някога. Знаем например колко берети са били доставени, знаем колко са изписани от складовете законно и колко трябва да са останали. И ако цифрите не съвпадат, започваме да се тревожим.
— А съвпадат ли?
Лейтън се усмихна.
— В момента да. Това е сигурно. През последната година и половина никой не е откраднал берета М9 от американската армия.
— Тогава какво е направил Боб Макгуайър преди два месеца? — попита Ричър.
— Продал е последните си запаси. Крал е в продължение най-малко на десет години. Компютрите го установиха. Действал е заедно с още двайсетина души на двайсетина различни места. Успяхме да прекратим кражбите и да приберем на топло извършителите.
— Всички ли?
— Според компютъра. Изчезваха големи количества, всякакво оръжие, от двайсетина места. Арестувахме двайсетина момчета. Макгуайър беше последният или предпоследният, не съм много сигурен.
— Вече няма ли кражби на оръжие?
— От доста време — отговори Лейтън. — Явно не си информиран добре.
Настъпи мълчание.
— Хубаво — кимна Ричър. — Поздравления.
— Армията е малка. Разполагаме с повече време.
— Значи всички са арестувани? — намеси се Харпър.
Лейтън кимна.
— Всички. Проведохме голяма акция по целия свят. А и не бяха толкова много. Компютрите ни помогнаха.
— Значи дотук с нашата хипотеза — каза Харпър.
— Не съвсем — възрази Лейтън. — И ние си имаме своя хипотеза.
Тя го погледна.
— За едрата риба?
Лейтън кимна.
— Да.
— Кой е?
— Засега са само предположения.
— Предположения?
— Не е активен. Кражбите престанаха. Както ви казах, открихме всички пробойни и ги запушихме. Двайсетина души очакват съдебни процеси, знае се откъде е изчезвало оръжието. Хванахме ги, като изпратихме хора под прикритие, за да купуват стоката. Капан. Боб Макгуайър например продаде две берети на двама наши лейтенанти в един бар.
— Оттам идваме — каза Харпър. — „При Макстофиан“, в Ню Джърси.
— Точно така — кимна Лейтън. — Нашите момчета купиха два пистолета от багажника на колата му, по двеста долара единият, което между другото е една трета от сумата, която плаща армията за тях. След това прибрахме Макгуайър и започнахме да го обработваме. Знаем приблизително какво е откраднал през годините. С помощта на компютъра направихме анализ, установихме средната цена и започнахме да търсим къде са отишли парите. Открихме само половината, в банкови сметки или под формата на вещи.
— Е, и? — подкани го Ричър.
— Засега толкова. Продължаваме обаче да получаваме информация и навсякъде се оказва едно и също. Губят се половината пари. А тези типове не блестят с голяма интелигентност, това е факт. Не могат да скрият парите си от нас. А дори и да можеха, защо всички ще скрият точно половината? Защо някой не е скрил всичките, друг — две трети или три четвърти? Във всеки отделен случай би трябвало да е различно.
— Ето я предполагаемата едра риба — отбеляза Ричър.
Лейтън кимна.
— Точно така. Как иначе да си го обясним? Прилича на мозайка с липсващо блокче. Започнахме да мислим за някакъв кръстник, могъщ тип, който дърпа конците зад кулисите, който организира всичко или предлага защита срещу половината от приходите.
— Или половината от оръжието — отбеляза Ричър.
— Да — съгласи се Лейтън.
— Някой се занимава с охранителен рекет. Нещо като измама в измамата.
— Да — каза отново Лейтън.
Последва дълго мълчание.
— За нас изглежда обещаващо — отбеляза Харпър след малко. — За да прави такова нещо, този тип трябва да е много умен и способен. Трябва да е в състояние да решава проблеми, възникващи на различни места из цялата страна. Така може да се обясни и интересът му към толкова много различни жени. Не защото са познавали именно него, а защото всяка от тях е познавала някой от клиентите му.
— Времето също съвпада — отбеляза Лейтън. — Ако нашият човек е вашият тип, започнал е да подготвя убийствата преди около два месеца, когато е научил, че сме започнали да прибираме пласьорите.