— Добре, полковник Крюгер — каза Лейтън. — Сега вече ще те пипнем.
Бяха се върнали в стаята на дежурния, мокри от тичането под нощния дъжд, въодушевени и разгорещени от успеха. Бяха си стиснали ръцете, Харпър бе прегърнала Ричър. Сега Лейтън преглеждаше данни на екрана на компютъра си, а Ричър и Харпър седяха на старите високи столове пред бюрото му. Харпър все още се усмихваше с облекчение и радост.
— Това със стола ми хареса — отбеляза тя. — Видяхме всичко на видео екрана.
Ричър сви рамене.
— Излъгах го — каза той. — Избрах подходящия стол. Прецених, че когато сержантът ходи там, сяда на онзи до вратата и понеже се отегчава, започва да се върти. При неговите размери столът със сигурност се беше разклатил. Буквално се разпадна в ръцете ми.
— Но изглеждаше страхотно.
— Така беше по план. Първото правило е да изглеждаш наистина добър.
— Ето, има го в списъка на състава — обади се Лейтън. — Ласал Крюгер, полковник.
Той чукна екрана с нокът.
— Имал ли е проблеми? — попита Ричър.
— Още не мога да кажа — отвърна Лейтън. — Смяташ ли, че има досие във военната полиция?
— Нещо се е случило — отвърна Ричър. — Бил е в Специалните части по време на операция „Пустинна буря“, а сега е в снабдяването. Защо?
Лейтън кимна.
— Трябва да се обясни. Може да е дисциплинарно наказание.
Излезе от файла със списъците на личния състав и влезе в друго Меню. След малко поклати глава.
— Това може да отнеме цяла нощ.
Ричър се усмихна.
— Искаш да кажеш, че не желаеш ние да видим.
Лейтън също се усмихна.
— Позна от първия път. Можеш да малтретираш затворниците колкото си искаш, но не можеш да четеш секретни материали. Знаеш как е.
— Разбира се — отвърна Ричър.
— Преди малко стана дума за гуми за джипове — обади се Харпър. — Може ли да се провери дали не липсват количества зелена маскировъчна боя?
— Може — отговори Лейтън. — Поне теоретично.
— В списъка му има единайсет жени, по осемдесет литра за всяка, това прави някъде около деветстотин литра. За мен ще е достатъчно, ако успеем да свържем Крюгер с боята.
Лейтън кимна.
— Също и датите — добави тя. — Разберете дали е бил в почивка в дните на убийствата. Проверете и дали е имало кражби на местата, където са служили жертвите. Намерете доказателства, че са знаели нещо.
Лейтън я погледна.
— Армията ще ме заобича безкрайно, нали? — каза той. — Крюгер е наше момче и цяла нощ се блъскам, за да го предам на Бюрото.
— Съжалявам — отвърна Хапър, — но нещата тук са повече от ясни. Убийството е по-тежко престъпление от кражбата.
Лейтън кимна и изведнъж стана сериозен.
— Без никакво съмнение — каза той.
Огледа къщата достатъчно добре. Нищо няма да промениш, ако продължиш да се взираш в тъмното и да я слушаш как свири на проклетото пиано. Затова отдалечи се от оградата, мини през храстите и се върни на югоизток, обратно към колата. Ще се качиш, ще я подкараш и ще се върнеш назад, през кръстовището. Чака те втората част на задачата и разполагаш с около двайсет минути, за да се справиш. Потегляш. На четири километра на запад от отклонението, от лявата страна на пътя има малък търговски център. Старомоден, едноетажен комплекс, П-образен. В средата има супермаркет, от двете му страни — различни малки магазинчета. Някои от тях са празни и са заковани с дъски. Спираш в далечния край на паркинга и се оглеждаш. Намираш това, което търсиш, през три магазина от супермаркета. Не е неочаквано, но въпреки това удряш волана с юмрук. Усмихваш се.
След това подкарваш през паркинга, проверяваш още веднъж и усмивката ти изчезва. Не ти харесва. Никак. Пропуск. От всеки магазин има пряка видимост. Сега е тъмно, но ти мислиш за през деня. Заобикаляш постройката, оглеждаш я отзад и усмивката ти се връща. Там има друг паркинг, значително по-малък, пред който са само боядисаните врати на складовете и големите задни стени. Никакви прозорци. Спираш колата и оглеждаш. Това е твоето място. Идеално е. Без съмнение.
После се връщаш на предния паркинг и спираш до няколко други коли. Гасиш двигателя и чакаш. Наблюдаваш шосето. Минават десет минути и виждаш буикът на ФБР. Движи се нито много бързо, нито много бавно. Агентът отива да поеме смяната си.
„Приятна вечер, прошепваш.“
След това палиш мотора и подкарваш колата в обратната посока.