Значи ще напуснеш тази дупка преди единайсет, ще бъдеш там преди дванайсет, ще чакаш, ще наблюдаваш и ще позвъниш в два. Решено. Отваряш очи и ставаш. Събличаш се и влизаш в банята, после се пъхваш под завивките без дрехи, само с ръкавиците.
Харпър излезе от банята, увита с хавлиената кърпа. Лицето й бе леко зачервено, косата, мокра и тежка, се спускаше до под кръста. Без грим лицето й изглеждаше уязвимо. Сини очи, бели зъби, скули, кожа. Приличаше на четиринайсетгодишно момиче, само че много високо. И дължината на една нормална хавлиена кърпа беше крайно недостатъчна, за да прикрие този ръст.
— Мисля, че трябва да се обадя на Блейк — каза Харпър, — за да знае къде сме.
— Не му казвай нищо — отвърна Ричър. — Ако му кажеш, нещата могат да излязат от контрол.
Тя кимна.
— Ще му кажа само, че сме близо.
Той поклати глава.
— Нещо още по-неопределено. Кажи му, че утре ще се срещнем с някакъв тип, който може да ни каже нещо интересно.
— Ще внимавам — отвърна тя, седна пред огледалото и се вгледа в косата си. Кърпата се вдигна нагоре. — Ще извадиш ли телефона ми от чантата?
Ричър отиде до леглото и бръкна в чантата й. Лъхна го лек аромат. Напипа телефона, извади го и й го подаде.
— Нищо конкретно, нали? — повтори той.
Тя кимна и отвори апарата.
— Не се тревожи.
— Мисля, че и аз ще взема душ — каза той.
Харпър му се усмихна.
— Приятна баня. Няма да влизам, обещавам.
Той влезе в банята и затвори вратата. Дрехите на Харпър и бялото й дантелено бельо висяха на закачалката на вратата. Ричър се поколеба дали да не се облее със студена вода, но реши да разчита единствено на волята си. Пусна топлата вода. Съблече се и остави дрехите си на купчина на пода, после извади сгъваемата четка и си изми зъбите само с вода. Влезе под душа и се изми със същия сапун и шампоан, които беше използвала Харпър. Опита се да се успокои. След това се отказа и пусна ледената вода. Една минута, две минути, дъхът му спря. Затвори крана и опипом намери кърпата.
Харпър почука на вратата.
— Свърши ли? — попита го. — Искам да си взема дрехите.
Той разгъна кърпата и я уви около кръста си.
— Да, можеш да влезеш.
— Само ми ги подай.
Той ги улови с едната си ръка и ги откачи от закачалката, после отвори вратата и й ги подаде. Избърса се и се облече, което хич не беше лесно в тясното пространство. Приглади косата си с пръсти, остана неподвижно една минута, после отвори вратата и излезе. Харпър беше до леглото, облечена само с част от дрехите си. Останалите бяха сгънати на облегалката на стола пред тоалетката. Беше сресала косата си назад. До кофичката за лед беше телефонът й.
— Какво му каза? — попита Ричър.
— Каквото се разбрахме — отговори тя. — Че утре сутрин имаме среща. Нищо конкретно.
Беше облякла ризата, но вратовръзката беше преметната на стола. И сутиенът. И панталоните от костюма.
— Той каза ли нещо?
— Поултън е в Спокейн. Информацията от „Херц“ не води доникъде. Колата е била наета от някаква жена в командировка. Шофьорът от Ю Пи Ес обаче ще си спомни доста неща, както изглежда. Ще разговарят с него тази вечер, но разликата във времето е три часа, така че няма да научим нищо до утре сутринта. Установили са датата по бейзболния мач и ще проверят в архива.
— Със сигурност там няма да пише „Ласал Крюгер“.
— Така е, но това вече няма значение, нали? Ние го открихме.
Седна на леглото с гръб към него.
— Благодарение на теб. Ти се оказа съвършено прав. Умен човек с най-прозаичен мотив.
Харпър пак се изправи и се заразхожда неспокойно в тясното пространство между масата и леглото. Беше обула бикините си — виждаше се през цепката на ризата. Задникът й беше чудесен. Краката й бяха стройни. И дълги. Стъпалата й бяха малки и изящни за високия й ръст.
— Трябва да го отпразнуваме — каза тя.
Ричър изправи възглавниците на таблата в далечния край на леглото и се облегна на тях. Вдигна очи към тавана и се заслуша в трополенето на дъжда по покрива.
— В такива мотели не сервират по стаите — отбеляза той.
Тя се обърна към него. Горните две копчета на ризата й бяха разкопчани. В такава ситуация е важно разстоянието между копчетата. Ако са близо едно до друго, няма голямо значение. Но тези бяха доста раздалечени.
— Заради Джоди, нали? — попита тя.
Той кимна.
— Разбира се.
— Ако не беше тя, щеше да го искаш, нали?
— Искам го. — Замълча за миг и добави: — Но няма да го направя заради Джоди.