— Викат ни в Куонтико — каза тя. — Веднага. Добрали са се до пълното служебно досие на Каролайн Кук. Оказа се прав, наистина е служила навсякъде, но никога не е била близо до оръжие. Нито за миг.
— Дойдох да ви кажа точно това — каза Лейтън. — Полковник Крюгер е нашият човек, но не и вашият.
Ричър само кимна.
26
Лейтън прекоси стаята и седна на стола, на който беше седял Ричър. Опря лакти на масата и подпря глава с ръце — същата поза.
— Първото нещо е, че не е имало списък — каза той и погледна Харпър. — Поискахте от мен да проверя дали няма установени кражби на местата, където са служили тези жени, така че очевидно трябваше най-напред да намеря списъка с имената им. Само че не успях. Разбирате ли? Тогава се обадих на няколко места и се оказа, че когато от ФБР са поискали списъка преди месец, се е наложило да го съставят от нула. Да се преровят архивите е доста досадна работа, така че на някакъв симпатяга му хрумнала гениалната идея да се обади на някоя от онези жени, май че е била Алисън Ламар, и да поиска списъка от нея под някакъв измислен претекст. Тя наистина го е предоставила. Изглежда, че преди около две години тези жени са се организирали в някаква голяма група за взаимопомощ.
— Симека нарече жертвите „сестри“, помниш ли? — каза Ричър. — Каза, че четири от нейните сестри са мъртви.
— Значи те са направили списъка? — попита Харпър.
— Ние не разполагахме със списък — отговори Лейтън. — След това започнах да получавам данните за Крюгер и се оказа, че датите и местата изобщо не съвпадат.
— Възможно ли е да ги е фалшифицирал?
Лейтън сви рамене.
— Би могъл. Виртуозно е фалшифицирал документите за инвентара. Все още обаче не сте чули най-важното.
— Кое е то?
— Както каза Ричър, прехвърлянето от Специалните части в снабдяването се нуждае от някакво обяснение. Проверих какво е станало. В Залива е бил звезда. Майор. Бил е в пустинята с малка част, търсели са подвижни площадки за ракети „Скъд“. Радиовръзката им е била много лоша. Никой не е знаел точно къде се намират. Веднъж попаднали под артилерийски обстрел, от своите. Приятелски огън. Имало много жертви. Самият Крюгер също пострадал сериозно. За него обаче армията била всичко, така че пожелал да остане. Направили го полковник и му намерили работа, която да може да върши въпреки раните си. Затова са го изпратили в снабдяването. Мисля, че след това се е ядосал и се е захванал с тоя мръсен бизнес като някакво отмъщение. Срещу армията и срещу целия си живот.
— А кое е най-важното?
Лейтън поклати глава.
— При обстрела от своите е загубил и двата си крака. В инвалидна количка е.
— По дяволите! — изруга Харпър.
— Да, по дяволите! Не може да тича нагоре-надолу по стълбите, за да стигне до банята на втория етаж. За последен път го е правил преди десет години.
Харпър се взираше в стената.
— Да — каза тя бавно. — Лош шанс.
— Боя се, че е така — съгласи се Лейтън. — За Кук също са прави, проверих го. През кратката си кариера не е държала нищо по-тежко от химикалка. И това исках да ви кажа.
— Добре — отвърна Харпър и продължи да разглежда стената. — Благодаря. А сега трябва да тръгваме. Връщаме се в Куонтико, за да си получим заслуженото.
— Чакайте — спря ги Лейтън. — Има още нещо. Трябва да ви кажа и за боята.
— Пак ли лоша новина?
— По-скоро странна — отвърна Лейтън. — Започнах да търся информация за изчезнала зелена боя, както ме помолихте. Единственото по-определено нещо беше в един дълбоко заровен файл, със забранен достъп. Става дума за кражба на сто и десет кутии по десет литра.
— Точно така — каза Харпър. — Единайсет жени, по десет кутии за всяка.
— Нещата са ясни — добави Лейтън. — Хванали са сержант от снабдяването в Юта.
— Кой е той?
— Тя — отговори Лейтън. — Казва се Лорейн Стенли.
— Но това е невъзможно! — възкликна Харпър. — Тя е една от жертвите.
Лейтън поклати глава.
— Обадих се в Юта и говорих с офицера, който е разследвал кражбата. Вдигнах го от леглото. Каза, че е била Стенли, без никакво съмнение. Имала е възможност и начин да го направи. Опитала се е да прикрие следите си, но не го е направила достатъчно умно. Всичко е било ясно. Не са я дали под съд, защото по онова време е било невъзможно. Малко преди това гръмнала историята със сексуалния тормоз и нямало как да възбудят съдебно преследване, така че само са я наблюдавали, докато е напуснала.