— Но не я харесваше особено, нали? — попита тя.
Последва пауза. Тишината се сгъстяваше.
— Добре. Мой ред е — обади се Козо. — За кого работиш?
Ричър бавно обърна погледа си надясно и го спря върху Козо.
— Не работя за никого — отвърна той.
— Не започвайте война за територии с нас — цитира Козо. — „Нас“ е в множествено число. Повече от един човек. Кой стои зад това „нас“, Ричър?
— Няма „нас“.
— Глупости, Ричър. Петросян искаше да сложи ръка на ресторанта, но ти го изпревари. Кой те изпрати?
Ричър не отговори.
— Какво ще кажеш за Каролайн Кук? — обади се Ламар. — Познаваш я, нали?
Ричър отново се обърна бавно. Тя продължаваше да се усмихва.
— И нея не харесваше, нали?
— Калан и Кук — повтори Блейк. — Хайде, Ричър. Разкажи всичко, от начало до край.
Ричър го погледна.
— Какво да разкажа?
Нова пауза.
— Кой те изпрати в онзи ресторант? — попита го Козо. — Кажи ми направо и може би ще мога да ти уредя нещо.
Ричър пак се обърна към него.
— Никой не ме е изпращал никъде.
Козо поклати глава.
— Глупости, Ричър. Живееш в къща за половин милион долара, на реката, в Гарисън, и караш чисто нова кола за четирийсет и пет хиляди. Според данъчните през последните три години не си спечелил нито цент. Освен това, когато някой пожела най-добрите момчета на Петросян да попаднат в болницата, изпратиха теб. Като съберем всичко това, излиза, че работиш за някого, и искам да знам кой е той.
— Не работя за никого — повтори Ричър.
— Ти си единак, така ли? — попита Блейк. — Това ли искаш да ни кажеш?
Ричър кимна.
— Мисля, че да.
Обърна се. Блейк се усмихваше доволно.
— Така си и мислех — заяви той. — Кога напусна армията?
Ричър сви рамене.
— Преди около три години.
— Колко време беше там?
— През целия си живот. Син на офицер, после и аз станах такъв.
— Военен полицай, нали?
— Да.
— С няколко повишения.
— Бях майор.
— Ордени?
— Няколко.
— „Сребърна звезда“?
— Една.
— Първокласно досие, нали?
Ричър не отговори.
— Недей да скромничиш — подкани го Блейк. — Разкажи ни.
— Да, досието ми е добро.
— Тогава защо напусна?
— Това си е моя работа.
— Искаш да скриеш нещо ли?
— Няма да разберете.
Блейк се усмихна.
— Значи три години. Какво прави през това време?
Ричър сви рамене.
— Нищо. Забавлявах се.
— Работа?
— От време на време.
— Лентяйстваш значи.
— Предполагам.
— С какви пари?
— Спестявания.
— Свършил си ги преди три месеца. Проверихме в банката ти.
— Е, спестяванията понякога свършват, нали?
— Значи в момента си на издръжка на мис Джейкъб. Твоята приятелка, която освен това ти е и адвокат. Как се чувстваш в това положение?
Ричър се взря в протритата брачна халка на Блейк, впита в дебелия му розов пръст.
— Не по-зле от жена ти, която е на твоя издръжка, предполагам — отговори той.
Блейк изсумтя.
— Значи напусна армията и оттогава не си правил почти нищо?
— Да.
— Бил си предимно сам.
— Да.
— Доволен ли си от това?
— Ами да.
— Защото си единак.
— Глупости! Работи за някого! — намеси се Козо.
— Човекът казва, че е единак, по дяволите! — изръмжа Блейк.
Главата на Диърфийлд се въртеше наляво-надясно, сякаш наблюдаваше игра на тенис. Отразената светлина блестеше в очилата му. Той вдигна ръце, за да въдвори ред, и погледна Ричър.
— Разкажи ми за Ейми Калан и Каролайн Кук — предложи той.
— Какво има за разказване? — попита Ричър.
— Познаваше ги, нали?
— Разбира се. Отдавна. В армията.
— Тогава ни разкажи за тях.
— Калан беше ниска и мургава, а Кук беше висока и руса. Калан беше сержант, а Кук — лейтенант. Калан беше в снабдяването, а Кук — във военното планиране.
— Къде?
— Калан първо беше във Форт Уайд, до Чикаго, Кук беше в Главната квартира на НАТО, в Белгия.
— Спал ли си с някоя от тях? — попита Ламар.
Ричър се обърна и я изгледа.
— Що за въпрос е това?
— Съвсем ясен.
— Не, не съм.
— И двете бяха хубави, нали?
Ричър кимна.
— По-хубави от теб, в това няма никакво съмнение.
Ламар извърна лице и млъкна. Лицето на Блейк стана тъмночервено.
— Двете познаваха ли се помежду си? — намеси се той.
— Съмнявам се. В армията има един милион души. Двете служеха на шест хиляди и четиристотин километра една от друга, и то по различно време.
— Значи не си имал сексуална връзка с никоя от тях.
— Не, не съм.
— А опитвал ли си? С която и да е от двете?
— Не, не съм.
— Защо? Страхувал си се да не ти откажат?
Ричър поклати глава.