Наблюдаваш ченгето в колата и се забавляваш с мисълта за неудобното положение, в което е изпаднал. Съвсем близо до теб е, но сякаш е в различен свят. Ти можеш да направиш само няколко крачки назад и да разполагаш с безкрайни пространства планински склон, който да използваш за тоалетна. Той е долу, в цивилизацията. Улици, тротоари, дворове. Не може да го направи там. Ще го арестуват. Ще трябва сам себе си да арестува. И двигателят не работи. Значи в колата е студено. Студът облекчава ли, ши утежнява положението му?
Наблюдавай го. И чакай.
Капитанът се върна при тях малко преди края на третия час и ги заведе долу, после навън през същата врата, през която бяха влезли. Отпред ги чакаше служебна кола.
— Приятен полет — пожела им той и се прибра.
Колата измина около километър и половина по обиколен път и спря пред голям пътнически боинг. Приключваха зареждането с гориво, механиците извършваха последните проверки. Самолетът беше чисто нов и безупречно бял.
— Не ги боядисват, преди да се уверят, че са годни за експлоатация — обясни шофьорът.
До предната врата беше опряна подвижна стълба. Най-горе се беше събрал униформеният екипаж, с черни куфарчета и дебели папки с документи в ръце.
— Добре дошли на борда — поздрави ги един от пилотите. — Няма да имате проблем с местата.
Имаше двеста и шейсет места. Всъщност това беше редовен пътнически самолет, но без обичайните удобства — нямаше телевизори, списания, нито бутони за повикване на стюардесата. Нямаше одеяла, възглавници и слушалки за музика. Седалките бяха в еднакъв защитен цвят. Тапицерията миришеше на ново. Ричър избра три седалки за себе си и се просна върху тях, облягайки се на илюминатора.
— Доста летяхме през последните няколко дни — отбеляза той.
Харпър седна зад него и закопча предпазния колан.
— Така е — отвърна тя.
— Един момент, моля — извика вторият пилот, който беше застанал малко по-нататък на пътеката. — Да изясним нещо. Това е военен полет, а не гражданска авиация, така че ще ви приветствам на борда по подобаващ начин. Това, което ще ви кажа, е: не се безпокойте, няма да се разбием, а дори и да се разбием, ще станете на кайма и после на пепел, така че ще ви е все едно.
Ричър се усмихна. Харпър не му обърна внимание.
— Е, кой е истинският му обект? — настоя тя.
— Можеш да се сетиш и сама — отговори той.
Самолетът потегли, направи завой и се насочи към полосата за излитане. След минута вече се озоваха във въздуха и плавно и безшумно полетяха над Вашингтон. Мощната машина продължаваше да се издига рязко нагоре. След това премина през слоя от облаци и пое курс на запад.
Онзи все още се стиска. Не е излизал от колата, а тя не е помръдвала от мястото си. Видя как другият му донесе обяд. И чаша кафе. Съвсем скоро горкият глупак ще се почувства много зле. Но то няма да повлияе на плана ти. И как би могло? Вече е два часът. Време за телефонното обаждане.
Отваряш откраднатия апарат. Набираш нейния номер. Натискаш малкото зелено изображение на телефонна слушалка. Чуваш как се осъществява връзката. Чуваш как звъни. Снишаваш се още повече зад скалите и се приготвяш да говориш. Тук долу като че ли е по-топло. Завет е. Продължава да звъни. Ще се обади ли? Може би не. Опърничава кучка като нея, способна да не пусне охраната си да използва тоалетната, като нищо може и да не вдигне телефона. За миг те обзема паника. Какво ще правиш? Ами ако не вдигне слушалката?
Обажда се.
— Ало?
Гласът й прозвуча предпазливо, раздразнено и отбранително. Мисли, че е сержантът от полицията, готов да се скара с нея. Или координаторът от ФБР, който иска да я вразуми.
— Здравей, Рита — казваш ти.
Чува гласа ти и усещаш как се успокоява.
— Да?
Ти й казваш какво искаш да направи.
— Не е първата — каза Харпър. — Първата жертва трябва да е случайна, за да ни отклони от следата. Вероятно няма да е и втората. Втората създава впечатлението за схемата.
— Съгласен съм — отвърна Ричър. — Калан и Кук са убити за камуфлаж. С тях е пусната димната завеса.
Харпър кимна мълчаливо. Беше се преместила на седалките встрани от него в празния самолет. Изпитваше странно чувство, познато, но и необичайно. Бяха заобиколени само от еднакви празни седалки.
— От друга страна — продължи тя, — не би оставил истинския си обект за накрая. Би трябвало да я премахне при първа възможност, преди да се е разкрило нещо.