Бяха минали едва пет минути, откакто се беше прибрала вкъщи, когато на вратата се позвъни. Отново беше ченгето. Тя излезе от кухнята, мина по коридора и отключи вратата. Отвори. Той стоеше мълчаливо на верандата и се опитваше да предаде молбата си чрез жалното изражение на лицето.
— Здравейте — каза тя и го погледна без следа от усмивка.
— Здравейте — отвърна той.
Тя чакаше. Щеше да го накара да си го каже. Нямаше нищо срамно.
— Сещате се защо дойдох, нали? — попита той.
— Защо?
— Може ли да използвам тоалетната?
Леденият въздух отвън обви краката й. Усещаше го и през джинсите.
— Разбира се.
Затвори вратата след него, за да задържи топлината. Изчака го в коридора, докато се върне.
— Тук е топло и приятно — каза полицаят.
Тя кимна, макар че не беше истина. Поддържаше къщата студена — колкото можеше да търпи — заради звука на пианото. Иначе дървото щеше да се разсъхне.
— В колата е студено — добави той.
Тя кимна още веднъж.
— Включете двигателя — посъветва го. — И пуснете отоплението.
Той поклати глава.
— Не е разрешено. Нямам право да държа двигателя включен заради замърсяването на въздуха.
— Ами тогава пообиколете наоколо, докато се стоплите. Нищо няма да ми стане.
Очевидно това не беше поканата, която очакваше, но въпреки това се замисли. После отново поклати глава.
— Ще ми вземат значката — каза той. — Трябва да стоя тук.
Тя не отговори.
— Съжалявам, че ви обезпокоих с този свещеник — добави той, намеквайки, че всъщност се е намесил и го е отпратил.
Тя кимна.
— Ще ви донеса горещо кафе. След пет минути.
Той се усмихна срамежливо. Явно му стана приятно.
— След това пак ще трябва да използвам тоалетната — отвърна.
— Няма проблем.
Тя затвори вратата след него, отиде в кухнята и пусна кафеварката. Изчака на стола до пликовете с покупките, докато стане кафето, после взе най-голямата чаша, която имаше, и я напълни. Добави сметана от хладилника и захар от бюфета. Ченгето имаше вид на човек, който обича сладко — млад, червендалест, малко пълен. Изнесе чашата навън и отиде до колата. От кафето се издигаше ароматна пара. Почука на стъклото на колата, полицаят се усмихна и го свали. Пое чашата непохватно, с две ръце.
— Благодаря.
Отпи веднага, като допълнителен жест на благодарност, и тя се отдалечи нагоре по пътеката и влезе в къщата. Затвори вратата зад себе си, заключи я и когато се обърна, видя неподвижната фигура до стълбите за гаража. Очакваше я.
— Здравей, Рита.
— Здравей — отговори тя.
Таксито пое на юг, по шосе 205, после направи ляв завой на изток и пое по магистрала 26. Движеше се така, сякаш следващото пътуване щеше да е към автомобилното гробище. Фирмените знаци отвътре не съответстваха на външните. Вероятно бяха карали колата поне три години в Ню Йорк, после още толкова из предградията на Чикаго. Въпреки всичко се движеше стабилно, а броячът се въртеше доста по-бавно, отколкото в Ню Йорк или в Чикаго. Това беше важно, защото Ричър току-що беше осъзнал, че няма почти никакви пари в джобовете си.
— Защо е толкова важно да демонстрира мобилност? — попита Харпър.
— Една от големите лъжи — отговори Ричър. — Просто се хванахме като последните глупаци.
Симека стоеше до входната врата съвсем спокойно. От другия край на коридора две очи я гледаха въпросително.
— Купи ли боята?
Рита кимна.
— Да, купих я.
— Значи си готова?
— Не съм сигурна.
Очите продължаваха да я гледат втренчено и много спокойно.
— Сега готова ли си?
— Не знам — отговори тя.
— Мисля, че си готова. Наистина. Какво ще кажеш? Е? Готова ли си?
Рита Симека кимна бавно.
— Да, готова съм.
— Извини ли се на полицая?
— Да, казах му, че съжалявам.
— Трябва да го пускаш вътре, нали?
— Да, казах му да идва когато пожелае.
— Той трябва да те намери. Не друг. Така искам да стане.
— Добре — отвърна Симека.
За момент настъпи мълчание. Симека чакаше, чувствайки се неловко.
— Да — каза тя след малко, — той трябва да ме намери. Щом като така искаш…
— Постъпи много добре със свещеника.
— Искаше да ми помогне.
— Никой не може да ти помогне.
— Така е.
— Да отидем в кухнята.
Симека се отдалечи от вратата, мина странично покрай неподвижната фигура в тесния коридор и се запъти към кухнята.