Симека кимна.
— Стоя там дълго време.
— Искам да сложиш кутията от боята на същото място. Където е бил кашонът. Можеш ли да го направиш?
Симека кимна още веднъж.
— Да.
Тя се наведе и хвана металната дръжка. Вдигна я внимателно нагоре, над хлабавия капак. Понесе кутията пред себе си, с една ръка върху дръжката, а с другата притискаше капака, за да не падне. Слезе по стълбите, мина по коридора, после през гаража до мазето. За миг спря с боси крака върху студения циментов под, опитвайки се да си спомни мястото на кашона. После пристъпи вляво и остави кутията на пода.
Таксито с мъка се изкачваше по дълъг хълм, покрай малък търговски център със супермаркет и няколко магазина от двете му страни. Паркингът беше полупразен.
— Защо сме тук? — попита Харпър.
— Защото Симека е следващата — отговори Ричър.
Таксито продължаваше да напредва по хълма.
— Кажи ми кой е!
— По-добре помисли за начина — отговори Ричър. — Това е абсолютното, окончателно доказателство.
Симека премести празната кутия два сантиметра вдясно, после пак се вгледа внимателно. Увери се, че всичко е наред, и изтича нагоре по стълбите. Чувстваше, че трябва да бърза.
— Задъха ли се? — попитаха я.
Симека преглътна и кимна.
— Тичах — отговори тя. — От мазето дотук.
— Добре, отдъхни си малко.
Симека пое дълбоко дъх и отметна косата от лицето си.
— Добре съм вече.
— Сега трябва да влезеш във ваната.
Симека се усмихна.
— Ще стана цялата зелена.
— Да. Ще станеш зелена.
Симека застана до ваната и вдигна единия си крак. Изпъна стъпалото и го потопи.
— Топло е — каза.
— Това е добре.
Симека потопи и другия си крак и се изправи до колене в течността.
— А сега седни. Внимателно.
Симека се улови за ръба на ваната и внимателно се отпусна надолу.
— Изпъни краката.
Коленете й се скриха под повърхността.
— Потопи ръцете.
Тя отпусна ръце край бедрата си.
— Добре. А сега се плъзни надолу. Бавно и внимателно.
За момент коленете й се показаха над повърхността.
Бяха се боядисали в зелено. Отпусна се назад и почувства топлината нагоре по тялото си. Раменете й се скриха под водата.
— Главата назад.
Симека отпусна глава върху ръба на ваната и погледна към тавана. Косата й се потопи в течността.
— Някога яла ли си стриди?
Симека кимна. Почувства как и косата й се завъртя във водата заедно с движението на главата й.
— Няколко пъти.
— Помниш ли чувството, което изпита? Слагаш ги в устата си и после изведнъж ги гълташ целите. Просто ги поглъщаш.
Симека отново кимна.
— Харесаха ми.
— Добре. Сега си представи, че езикът ти е стрида.
Симека погледна смаяно.
— Не разбирам — каза тя.
— Искам да си глътнеш езика. Просто искам да го преглътнеш, като че ли е стрида.
— Не знам дали ще мога.
— Ще опиташ ли?
— Разбира се.
— Добре, направи го веднага.
Симека се съсредоточи и опита. Нищо не се получи. Само издаде гърлен звук.
— Не става — каза тя.
— Помогни си с пръст. И другите трябваше да направят така.
— С моя пръст?
— Натисни го назад с пръста си. При другите се получи.
— Добре.
Вдигна ръка. По кожата й се стичаха зелени вадички.
— Кой пръст?
— Опитай със средния. Той е най-дълъг.
Симека изпъна средния си пръст и сгъна останалите. Отвори уста.
— Мушни го под езика си. И натисни силно назад, Симека отвори широко уста и натисна силно.
— А сега преглътни.
Тя преглътна. И после разтвори широко очи, изпълнени с ужас.
30
Таксито спря пред патрулната кола. Ричър слезе първи, от една страна, защото беше неспокоен, и от друга, защото искаше Харпър да плати сметката. Застана на тротоара и се огледа. После отиде до колата на полицая и се наведе.
— Всичко наред ли е? — попита той.
— Кой сте вие? — попита ченгето.
— ФБР — отговори Ричър. — Има ли някакви проблеми?
— Може ли да видя значката ви?
— Харпър, покажи значката си на тоя приятел — извика Ричър.
Таксито даде на заден, обърна и потегли обратно. Харпър бръкна в чантата си и извади служебната си значка. Полицаят я погледна и се успокои. Харпър я прибра обратно в чантата си и застана на тротоара, гледайки към къщата.
— Съвсем спокойно е — каза ченгето през прозореца на колата.
— Тя вътре ли е? — попита Ричър.
Полицаят посочи гаража.
— Току-що се върна от магазина.
— Излизала е, така ли?
— Не мога да я спра — каза ченгето.
— Провери ли колата й, когато се върна?
— Да. Върна се с два плика покупки. След това дойде някакъв свещеник. Военен. Искаше да й помага за нещо. Тя го отпрати.