Кърпите бяха на закачалки точно над главата на безжизнената Ламар. Ричър взе две кърпи и Харпър измъкна Симека от кабината. Ричър протегна ръце с кърпата и я пое от Харпър. Зави я. Харпър спря водата и взе втората кърпа. Стоеше сред настъпилата тишина и бършеше лицето си. Ричър вдигна Симека и я занесе в спалнята й. Положи я внимателно върху леглото. Наведе се над нея и вдигна мократа коса от лицето й. Дробовете й все още свиреха. Очите й бяха отворени, но не виждаха.
— Добре ли е? — извика Харпър.
— Не знам — отговори Ричър.
Вгледа се в дишането й. Гърдите й се издигаха и спускаха като след дълъг крос.
— Мисля, че е добре — каза той след малко. — Диша.
Улови китката й и напипа пулса — силен и ускорен.
— Ще се оправи — добави той. — Пулсът й е добър.
— Трябва да я закараме в болница — каза Харпър.
— Тук ще й е по-добре.
— Трябва да й дадат успокоително. Вероятно е пред нервен срив след преживяното.
Той поклати глава.
— Когато дойде на себе си, няма да помни нищо.
Харпър се втренчи в него.
— Сериозно ли говориш?
Той я погледна. Лиза Харпър стоеше пред него, стиснала хавлиената кърпа, мокра до кости и изпоцапана в зелено. Блузата й беше добила маслинен оттенък и прозираше.
— Била е хипнотизирана — каза той и кимна към банята. — Така е действала тя — най-големият експерт на ФБР.
— Чрез хипноза? — прошепна Харпър.
Ричър взе хавлията от нея и зави неподвижното тяло на Симека. Наведе се леко и се вслуша в дишането й. Постепенно се нормализираше. Щеше да прилича на дълбоко заспал човек, ако не бяха широко отворените й очи.
— Не мога да повярвам — каза Харпър.
Ричър избърса лицето на Симека с края на кърпата.
— Така е действала — повтори той и затвори очите на Симека. Стори му се, че точно това трябваше да направи. Главата й леко трепна, после тялото й се раздвижи като на човек, който сънува кошмар. Харпър се втренчи в нея, после се обърна към вратата на банята.
— Кога го разбра?
— Кога се убедих ли? Снощи.
— Как?
Ричър попи косата на Симека, от която все още се стичаха зелени капки.
— Въртях се като в омагьосан кръг — отговори той. — Още от самото начало, дни наред. Мислих, мислих, мислих, по едно време имах чувството, че полудявам. Първоначалните ми съмнения постепенно се превърнаха в увереност.
Харпър го гледаше с недоумение. Той придърпа хавлията върху раменете на Симека.
— Знаех, че се заблуждават за мотива — продължи той. — Знаех го от самото начало. Но не разбирах защо. Те са умни хора, нали? А допуснаха такава сериозна грешка. И се питах защо. Да не би изведнъж да бяха загубили разсъдъка си? Или ги заслепяваше професионалната им ориентация? В началото мислех, че е това. Малките отдели в големите организации са склонни да защитават своето, нали? По принцип. Сметнах, че психолозите, на които се плаща, за да разкриват сложни и заплетени случаи, не могат изведнъж да признаят, че в случая става въпрос за нещо много просто и обикновено. Струваше ми се дори, че го правят подсъзнателно. В края на краищата обаче се убедих, че не е така. Би било прекалено безотговорно. Продължих да разсъждавам и стигнах до единствения възможен отговор, че те искаха да грешат.
— А ти знаеше, че Ламар настояваше за мотива — каза Харпър. — Защото това беше нейният случай. И тогава си я заподозрял.
Ричър кимна.
— Точно така. Веднага щом Алисън умря, нямаше как да не помисля за възможността да го е извършила сестра й поради роднинската им връзка. Както самата ти каза, близките семейни връзки винаги имат значение. Тогава се запитах: ами ако тя е извършила всички убийства? Дали не прикрива някакъв личен мотив зад случайните първи три жертви? Но не виждах как би могла. Или защо. Нямаше личен мотив. Не са били много близки със сестра си, но добре са се разбирали. Без семейни проблеми. Никаква несправедливост по отношение на наследството например. Двете е трябвало да получат по равно. Никаква завист. Освен това Ламар не можеше да лети със самолет, така че как би могла да е тя?
— И все пак?
— След това язовирната стена се скъса от нещо, казано от Алисън. Спомних си го доста по-късно. Каза, че баща им щял да умре, но сестрите трябва да се грижат една за друга. Мислех, че има предвид емоционална подкрепа или нещо подобно. След това обаче си помислих, че може би е имала предвид нещо друго. Хората влагаха друг смисъл в тази фраза. Като теб например, когато пихме кафе в Ню Йорк и ни донесоха сметката; ти каза, че ще се погрижиш за това. Имаше предвид, че ще платиш вместо мен, че ще ме почерпиш. Може би и Алисън искаше да каже, че ще се погрижи за Джулия финансово. Че ще раздели наследството си с нея. Сякаш е знаела, че Джулия няма да получи нищо и се притеснява от това. Джулия обаче ми беше казала, че двете ще получат по равно, че вече е богата, защото старецът бил щедър и справедлив. Изведнъж си казах: Ами ако не е така? Ако ме е излъгала? Ако старецът изобщо не е бил щедър и справедлив? И ако тя не е получила нито цент?