— Излъгала ли е?
Ричър кимна.
— Положително. Изведнъж ми се стори много логично. Дадох си сметка, че няма вид на богата. Облеклото й е евтино. Куфарът й е евтин.
— Съдел си по куфара й?
Той сви рамене.
— Казах ти, че всичко представлява картонена кула. От опит знам обаче, че ако човек получава отнякъде пари извън заплатата си, това непременно проличава по някакъв начин. Може да е дискретно и изискано, но е налице. При Джулия Ламар обаче нямаше такова нещо. Следователно беше бедна. И лъжеше. Тогава Джоди ми каза нещо за стратегията на фирмата им. Ако някой ги излъже, те си задават въпроса „Какво още?“ За какво друго би могъл да ги излъже. Запитах се дали Джулия Ламар не е излъгала и за взаимоотношенията със сестра си. Ако я мрази и ненавижда, както когато са били малки? И за разделеното по равно наследство? Ако не е наследила нищо?
— Провери ли дали е така?
— Не бих могъл да го направя. Но ти можеш да провериш и да се убедиш, че съм прав. Само така може да се обясни всичко. После си помислих: Какво още, по дяволите? Ами ако всичко е лъжа? Ако лъже, че не може да лети със самолет? Ако това е една голяма красива лъжа, толкова очевидна, че никой не се замисля? Попитах те как се справя с това положение, а ти ми отговори, че всички се примиряват с него като с природен закон. Е, така беше. Всички намирахме начин да заобиколим препятствието, което е било и намерението й. Защото така тя бе изключена от кръга на заподозрените. Но и това е било лъжа. Няма как иначе. Страхът от летенето е твърде ирационален за нея.
— Но подобна лъжа не може да бъде изобличена. Човек или се качва на самолет, или не.
— Преди години е летяла — продължи Ричър. — Тя ми го каза. След това започнала да се страхува и престанала. Звучеше убедително. Никой, който я познава, не я е виждал да се качва на самолет, така че всички й вярват. Тя обаче би могла да си наложи да пътува със самолет, ако залогът е голям. Ако си струва да го направи. В нашия случай имаме най-сериозния мотив, който можем да си представим. Алисън е щяла да наследи всичко, а тя е искала парите за себе си. Била е като Пепеляшка, само че разкъсвана от завист, омраза и ненавист.
— Успя да ме заблуди — каза Харпър. — Определено.
Ричър погали косата на Симека.
— Заблуди всички. Затова започна от най-далечните краища на страната. За да започнат всички да си мислят за отдалечеността, за разстоянието, за географското местоположение. За да отклони подсъзнателно вниманието от себе си.
Харпър се замисли за миг.
— Но тя беше искрено разстроена. Тя плака. Помниш ли, че плака пред всички нас.
Ричър поклати глава.
— Не е била разстроена, а изплашена. Това беше най-опасният момент за нея. Спомни си, че преди това отказа да си вземе почивка. Защото е знаела, че трябва да е наблизо, за да се намеси, ако открият нещо при аутопсията. А след това аз се усъмних в мотива и тя страхотно се впрегна да не би да налучкам вярната посока. Когато предположих, че става дума за кражба на оръжие от армията, тя се разплака, но не от притеснение, а от облекчение. Беше й се разминало. Не я бях разкрил. Помниш ли какво направи след това?
Харпър кимна.
— Подкрепи те за хипотезата с кражбата на оръжие.
— Точно така — отвърна Ричър. — Дори започна да излага аргументи в моя полза. Каза, че трябва да положим максимални усилия. Качи се в моята каруца, така да се каже, защото виждаше, че се движи в грешна посока. Започна да импровизира, да мисли трескаво, като луда, за да ни изпрати в глуха линия. Въпреки всичко обаче не е мислила достатъчно задълбочено, защото хипотезата поначало беше скалъпена история и имаше много голям недостатък.
— Какъв?
— Би било невъзможно съвпадение и единайсетте свидетелки да са единствените жени, които след това заживяват сами. Казах ти, че отчасти това беше експеримент. Исках да видя кой няма да го подкрепи. Единствено Поултън се противеше. Блейк не участваше. Беше разстроен заради Ламар. Самата Ламар обаче го подкрепи безрезервно, защото й осигуряваше безопасност. След това си тръгна за вкъщи, получила съчувствието на всички. Но не се е прибрала у дома. Или се е отбила само колкото да си приготви багажа. Дошла е право тук и веднага се е захванала за работа.