Харпър пребледня.
— Тя всъщност си го призна! Пред всички, преди да тръгне. Помниш ли? Каза: Аз убих сестра си. Защото си губих времето. Оказва се, че е самата истина. Нещо като злокобна шега.
Ричър кимна.
— Тя е болна. Заради парите на втория си баща е убила четири жени. А боята? Толкова е странно… Но и много трудно. Представяш ли си практическите трудности? И защо й е бил този трик?
— За да ни обърка.
— И още?
— Защото й е доставяло удоволствие — отговори бавно Харпър. — Защото наистина е болна.
— И още как — каза Ричър. — Но е и много умна. Представяш ли си как е планирала всичко? Трябва да е започнала още преди две години. Вторият й баща се е разболял горе-долу по времето, когато сестра й е напуснала армията. Още тогава е започнала да крои плана си. Много педантично. Взела е списъка на жените направо от сестра си, избрала е онези, които живеят сами, което направих и аз, после ги е посетила всичките — тайно, вероятно през почивните си дни, със самолет. Пускали са я навсякъде като агент на ФБР, както и ти влезе онзи ден в къщата на Алисън и както днес мина покрай ченгето отвън. Жена със значка на ФБР не буди никакви съмнения, нали? Вероятно им е пробутала някаква измислена история за опити на Бюрото най-сетне да притисне военните до стената, което им се е понравило. Може би също и за голямо разследване, което тя започва. Седяла е в собствените им домове и е поискала да ги хипнотизира, за да извлече необходимата й информация по случая.
— Включително и собствената си сестра? А как е отишла там, без Алисън да разбере, че е пристигнала със самолет?
— Не е ходила при Алисън, а е извикала Алисън в Куонтико. Спомняш ли си? Алисън каза, че е пътувала до Куонтико, за да се подложи на хипноза, уж за да достигне Джулия до дълбините на подсъзнанието й. Само че не е имало никакви въпроси, а само инструкции за бъдещето. Казала й е какво да прави, както е казала и на останалите. Тогава Лорейн Стенли все още е била на служба, така че й е наредила да открадне боята и да я скрие. На останалите е казала след време да очакват да получат кашон и да го съхраняват. Казала им е, че ще ги посети още веднъж и че трябва да отричат всичко, ако някой ги разпитва. След това им е измислила и всички налудничави истории за съквартирантки и за доставки по погрешка.
Харпър кимна и погледна към вратата на банята.
— След това е наредила на Стенли да задейства пратките, отишла е във Флорида и е убила Ейми Калан. Знаела е много добре, че след смъртта на Кук ще стане ясно, че действа сериен убиец и че цялото разследване ще отиде при Блейк в Куонтико, където би могла да влияе както си поиска. Трябваше да се досетя. Тя много държеше да участва. Идеално, нали? Кой състави профила на евентуалния убиец? Тя. Кой твърдеше, че мотивът е военен? Тя. Кой настояваше, че трябва да търсим военен? Отново тя. Дори посочи теб като прототип на човека, когото търсим.
Ричър я погледна замислено. Харпър наведе глава.
— Същинската цел обаче е била Алисън — продължи тя. — Предполагам, че заради това е съкратила интервала. Защото е била свръхнапрегната и възбудена и не е могла да чака повече.
— Накара ни да направим оглед вместо нея — добави Ричър. — Помниш ли, че ни разпитваше за къщата на Алисън? След като се е отказала от интервала, не е имала вече време да огледа нещата сама, така че изпрати нас. Помниш ли? Питаше дали къщата е усамотена, заключва ли се вратата… Извършихме разузнаването вместо нея.
Харпър затвори очи.
— В деня, когато Алисън умря, Ламар не беше на работа. Беше неделя. В Куонтико нямаше никой. Знаела е, че в неделя никой няма да се сети за нея. Още повече, че там не е имало никой.
— Тя е много умна — отбеляза Ричър.
Харпър кимна и отвори очи.
— Това обяснява липсата на каквито и да било улики. Знаела е много добре какво ще търсим на местопрестъплението.
— Освен това е жена — добави Ричър. — А всички търсеха мъж, защото тя им беше казала, че е мъж. Същото е и с колите под наем. Знаела е, че ако се появи женско име, никой няма да му обърне внимание. Както и стана.
— Да, но какво име? — попита Харпър. — За да наеме кола, трябва да представи лична карта.
— Същото е и за полетите — каза Ричър. — Сигурен съм обаче, че разполага с цяло чекмедже фалшиви лични карти. На жените, които Бюрото е пратило в затвора. Ще имаш възможност да ги провериш и да сравниш датите и местата. Невинни женски имена, които не означават нищо.
Харпър изглеждаше тъжна.
— Аз предадох съобщението от „Херц“, помниш ли? Че не било нищо важно, само някаква жена по работа.
Ричър кимна.
— Тя е много умна. Мисля, че дори се е обличала като жертвите, когато е ходела в къщите им. Наблюдавала ги е. Ако жената е била с памучна рокля, и тя е обличала памучна рокля, ако е била с панталони, и тя е обувала панталони. И сега е с джинси и стар пуловер като Симека. Така че, ако останат някакви влакна, никой няма да им обърне внимание. Нали си спомняш, че ни попита как е била облечена Алисън? Не е имала време да я наблюдава и затова ни попита най-невинно дали все още се облича спортно като каубой. Казахме й и без съмнение тя се е появила там с джинси и ботуши.