— Значи не направи нищо?
Ричър поклати глава.
— Напротив. Арестувах полковника, защото беше нарушил правилата. Сексът между военнослужещи с различен ранг на практика беше забранен.
— И?
— Уволниха го дисциплинарно, жена му го заряза и той се самоуби. А Кук напусна.
— А с теб какво стана?
— Напуснах Главната квартира на НАТО.
— Защо? Разстроен ли беше?
— Не. Бях нужен на друго място.
— Нужен ли? Защо точно ти?
— Защото бях добър следовател. В Белгия си губех времето. Там не се случваше почти нищо.
— След това имал ли си много случаи на сексуален тормоз?
— Естествено. Превърна се в голям проблем.
— Кое? Фактът, че кариерата на голям брой свестни мъже се провали? — попита Ламар.
Ричър се обърна към нея.
— Имаше и такива. Превърна се в лов на вещици. Според мен повечето случаи бяха истински, но пострадаха и невинни хора. Много нормални взаимоотношения също излязоха на показ. Правилата изведнъж се промениха. Някои от невинните жертви бяха мъже. Имаше обаче и жени.
— Истински хаос, а? — намеси се Блейк. — И всичко започна заради противни женички като Калан и Кук, нали?
Ричър не каза нищо. Козо барабанеше с пръсти по масата.
— Искам да се върнем към историята с Петросян — каза той.
Ричър го погледна.
— Няма история с Петросян. Не съм чувал за човек на име Петросян.
Диърфийлд се прозя и погледна часовника си. Вдигна очилата на челото си и разтри очите си.
— Минава полунощ, знаеш ли това?
— Добре ли се отнесе с Калан и Кук? — попита Блейк.
Ричър премигна през ослепителната светлина към Козо, после пак погледна Блейк. Ярката жълта светлина от тавана се отразяваше от червеникавия махагон на масата и придаваше ален оттенък на подпухналото му лице.
— Да, отнесох се добре с тях.
— Виждал ли си ги пак, след като предаде делата им на прокурора?
— Веднъж или два пъти, струва ми се. Случайно.
— Имаха ли ти доверие?
Ричър сви рамене.
— Мисля, че да. Работата ми беше да ги накарам да ми вярват. Трябваше да ги разпитвам за множество интимни подробности.
— С много жени ли ти се е налагало да правиш това?
— Имаше стотици случаи. През мен са минали двайсетина. След това създадоха специален отдел.
— Кажи ни името на някоя друга жена, с чийто случай си се занимавал.
Ричър затърси в паметта си, сред безбройните кабинети в топли и студени страни, с малки и големи бюра, със слънце зад прозорците, с облаци зад прозорците, множеството огорчени и гневни жени, разказващи с пресекващ глас за това как са били предадени.
— Рита Симека — отговори той. — Изборът ми е случаен.
Блейк замълча, а Ламар се наведе към куфарчето си и извади оттам дебела папка. Сложи я на масата и я плъзна към Блейк. Той я отвори, прехвърли страниците и проследи с пръст дълъг списък. Кимна.
— Добре — каза той. — Какво стана с мис Симека?
— Беше лейтенант Симека — отговори Ричър. — Във Форт Браг, Джорджия. Момчетата твърдяха, че било задявка, а тя го нарече групово изнасилване.
— Какъв беше резултатът?
— Тя спечели делото. Трима души лежаха във военния затвор и бяха уволнени дисциплинарно.
— А какво стана с лейтенант Симека?
Ричър сви рамене.
— В началото беше доволна. Чувстваше се отмъстена. После реши, че не е възможно да остане на служба, и напусна.
— Къде е сега?
— Нямам представа.
— Да допуснем, че я видиш някъде. Примерно попадаш в някой град и я виждаш в магазин или в ресторант. Тя какво би направила?
— Не знам. Вероятно ще ми каже „здрасти“. Може да поговорим, да изпием по чашка.
— Ще й бъде ли приятно, че те вижда?
— Мисля, че да.
— Защото те помни като свестен тип?
Ричър кимна.
— Това са сериозни премеждия. Не толкова самата случка, колкото разследванията и процедурите след това. Затова следователят трябва да създаде контакт. Трябва да бъде приятел и помощник.
— Значи жертвата ти става приятел?
— Ако го направиш както трябва, да.
— Какво ще стане, ако почукаш на вратата на лейтенант Симека?
— Не знам къде живее.
— Ако знаеше. Ще те покани ли да влезеш?
— Не знам.
— Ще те познае ли?
— Сигурно.
— И ще те помни като приятел?
— Предполагам.
— Значи, ако почукаш на вратата й, тя ще те покани, нали? Ще отвори вратата, ще види стария приятел, ще те покани да влезеш и ще ти предложи кафе или нещо друго. Ще поприказвате, ще си спомните миналото.
— Може би — каза Ричър. — Вероятно.
Блейк кимна и млъкна. Ламар сложи ръка на лакътя му и се наведе към него, за да прошепне нещо на свой ред. Той кимна и се наклони към Диърфийлд също за да му прошепне нещо. Диърфийлд погледна към Козо. След това тримата агенти от Куонтико се облегнаха назад, едва доловим жест, който обаче достатъчно красноречиво казваше: Добре, това ни интересува. Козо погледна тревожно Диърфийлд. Диърфийлд се наведе и се втренчи в Ричър през очилата си.