— Това е наука — обясни Блейк. — В Куонтико се занимаваме с това от години. Специален агент Ламар в момента е нашият водещ експерт. Специален агент Поултън е неин помощник.
— Правим оглед на местопрестъплението — обади се Ламар. — Откриваме съответните психологически показатели и разработваме личностните характеристики на евентуалния извършител на престъплението.
— Изучаваме жертвите — добави Поултън. — Опитваме се да открием спрямо кого биха били особено уязвими.
— Какви престъпления? — попита Ричър. — Какви местопрестъпления?
— Мръсно копеле! — просъска Ламар.
— Ейми Калан и Каролайн Кук — каза Блейк. — И двете бяха убити.
Ричър се втренчи в него.
— Калан умря първа — продължи Блейк. — Много характерен почерк, но едно убийство си е едно убийство. След това умря Кук. Същият почерк. И станаха серийни убийства.
— Потърсихме връзка между жертвите — обясни Поултън. — Не беше трудно да я открием. И двете са жертви на сексуален тормоз в армията, вследствие на което са напуснали.
— Невероятна организираност при извършване на престъплението — продължи Ламар, — което говори за военна педантичност. Специфичен почерк. Никакви следи. Никакви улики. Ясно е, че извършителят е много прецизен човек, запознат с процедурите на разследването. Възможно е самият той да е добър следовател.
— И в двете жилища няма следи от взлом — каза Поултън. — И в двата случая убиецът е бил допуснат да влезе от самите жертви.
— Значи и двете са го познавали — допълни Блейк.
— И са му имали доверие — обади се Поултън.
— Като на приятел, дошъл на гости — добави Ламар.
Всички млъкнаха за момент.
— Да, това е бил той. Приятел, дошъл на гости — каза Блейк. — Човек, с когото са се чувствали свързани.
— Приятел на гости — допълни Поултън. — Звъни на вратата, те отварят и казват „Здрасти, радвам се, че те виждам“.
— И влиза — каза Ламар. — Просто така. — Тя замълча за момент, после продължи: — И в двата случая разследвахме престъплението от психологическа гледна точка. Защо тези две жени са ядосали някого до такава степен, че да посегне на живота им? Започнахме да търсим човек от армията, със сметки за уреждане. Може би човек, вбесен от мисълта, че някакви противни женици са унищожили кариерата на свестни войници, а след това са напуснали? Лекомислени жени, докарали добри мъже до самоубийство?
— Някой, който ясно може да разграничи доброто от злото — каза Поултън. — Някой, който достатъчно сериозно разчита на собствения си морален кодекс, за да се заеме да отстрани такава несправедливост сам. Някой, готов да действа, без да му се бъркат компетентните власти.
— Някой, когото и двете са познавали толкова добре, че са го пуснали да влезе, без да задават въпроси, както се постъпва при посещение на стар приятел — допълни Блейк.
— Решителен човек — добави Ламар. — Някой достатъчно добре организиран, че да купи, без да му мисли много, машинка за етикети и туба лепило, защото се налага да се справи с дребен, неочаквано възникнал проблем.
Настъпи мълчание.
— Прегледахме военните им досиета — продължи тя. — Прав си. Двете не са се познавали. Имали са много малко общи познати. Много малко. Ти си един от тях.
— Искаш ли да узнаеш един интересен факт? — попита Блейк. — Някога серийните убийци са предпочитали да се возят с фолксваген костенурка. Почти всички. Удивително. След това са минали на микробуси. После на джипове. Четири по четири, като твоя. Дяволски показателно е.
Ламар се наклони и взе листата, които бе сложила пред Диърфийлд. Чукна с пръст върху тях.
— Най-често живеят сами — каза тя. — Контактуват най-много с един човек. Живеят за чужда сметка, обикновено за сметка на роднина или приятел, много често жена. Почти не правят нормалните неща. Не говорят много по телефона, тихи и потайни са.
— Познават добре правните проблеми — добави Поултън. — Знаят какво ли не. Като например куп стари дела, чрез които се дефинират правата им.
Отново настъпи мълчание.
— Изготвянето на психологически профили на престъпници — намеси се Блейк — е точна наука. В повечето щати те се смятат за достатъчно основание за арест.
— Тези профили никога не лъжат — отбеляза Ламар, облегна се назад и доволната й усмивка разкри кривите й зъби.
— Е? — попита Ричър.
— Значи някой е убил двете жени.
— И?
Диърфийлд наклони глава надясно, към Блейк, Ламар и Поултън.
— И тези агенти смятат, че този някой е точно като теб.
— Е?
— Затова ти зададохме всички тези въпроси.
— И?
— И, мисля, че са напълно прави. Бил е човек, точно като теб. Може дори да си бил ти.