— Здравей, Ричър — каза тя.
Той само й кимна. Тревогата беше изписана на лицето й. Джоди се приближи, наведе се и го целуна по устните. Ухаеше на цветя.
— Говори ли с тях? — попита я той.
— Няма да мога да се справя с това — отвърна Джоди. — Разбирам от финансово право. Но от наказателно право нямам никакво понятие.
Стоеше пред него, висока и стройна, с леко наклонена настрани глава, отпуснала цялата си тежест на единия крак. Всеки път, когато я видеше, му се струваше по-красива отпреди. Той се изправи и бавно се разкърши.
— Няма с какво да се справяш — каза той най-сетне.
Джоди поклати глава.
— Има, и то е много сериозно.
— Не съм убивал никакви жени.
Тя го погледна.
— Разбира се, че не си. Знам го. Те също го знаят, защото иначе отдавна щяха да са оковали ръцете ти в белезници, а краката ти във вериги и да са те откарали в Куонтико, вместо да се занимават с теб тук. Вероятно си тук заради другото. Видели са те. Изпратил си двама души в болницата пред очите им.
— Не е заради това. Започнали са твърде рано. Всичко е било подготвено дълго преди да подредя ония двамата. Не се занимавам с рекет, а Козо се интересува само от това — организирана престъпност.
Джоди кимна.
— Козо е доволен. Може би дори и повече от доволен. Двама от неговите биячи временно са отстранени от улицата, при това без никакво усилие от негова страна. Това обаче се превръща в Параграф 22, не виждаш ли? За да убедиш Козо, трябваше да се представиш като самотен отмъстител, а това на свой ред те вкарва директно в профила от Куонтико. Истината е, че каквато и да е причината да те доведат тук, ти започваш да ги объркваш.
— Психологическият профил е дивотия.
— Те не мислят така.
— Няма как да не е дивотия, след като ги доведе при мен.
Джоди поклати глава.
— Не ги доведе при теб, а при някой като теб.
— Както и да е. Просто трябва да си тръгна оттук.
— Не можеш. Загазил си сериозно. Независимо от всичко друго, видели са те да пребиваш онези двамата, Ричър. Това са агенти на ФБР по време на служба, за бога!
— Онези двамата си го заслужаваха.
— Защо?
— Защото искаха да изнудят някого несправедливо.
— Виждаш ли? С това само потвърждаваш тезата им. Любител на саморазправата, със собствен морален кодекс.
Ричър сви рамене и погледна встрани.
— Аз не съм подходяща за такава защита — повтори Джоди. — Не се занимавам с наказателни дела. Имаш нужда от по-добър адвокат.
— Не ми е нужен никакъв адвокат.
— Ричър, нужен ти е адвокат. Няма никакво съмнение. Загазил си сериозно. Имаш работа с ФБР, за бога!
Той се замисли.
— Трябва да погледнеш на това сериозно — настоя Джоди.
— Не мога — отвърна той. — Абсурдно е. Не съм убивал никого.
— Само че отговаряш на профила им. А сега ще е трудно да докажеш, че грешат. Винаги е по-трудно да доказваш отрицателно твърдение. Значи ти трябва подходящ адвокат, това е.
— Казаха, че ще навредя на кариерата ти. Не съм бил идеалният съпруг за делова жена.
— Е, това вече е пълна глупост. Дори и да беше вярно, за мен нямаше да има значение. Не те карам да наемеш друг адвокат заради мен. Трябва да го направиш заради себе си.
— Не искам никакъв адвокат.
— Тогава защо ме извика?
Ричър се усмихна.
— Мислех си, че ще ме разведриш.
Тя пристъпи към него, надигна се на пръсти и го целуна.
— Обичам те, Ричър — каза тя. — Знаеш го, нали? Но имаш нужда от по-добър адвокат. Аз дори не разбирам за какво става дума.
Двамата замълчаха. Чуваха само шума на вентилацията над главите си, свистенето на въздуха в металните тръби, безмълвието на отминаващите мигове. Ричър се заслуша.
— Дадоха ми копие от доклада за наблюдението над теб — обади се Джоди след малко.
Той кимна.
— Очаквах го.
— Защо?
— Защото така ме елиминират от кръга на разследваните.
— Как така?
— Защото тук не става дума за две жени.
— Така ли?
— Да. Става дума за три жени. Няма как да е друго.
— Защо?
— Защото този, който ги убива, действа по график. Даваш ли си сметка за това? Прави го през три седмици. Преди седем седмици, преди четири седмици, значи третото убийство вече е извършено, миналата седмица. Следили са ме, за да ме извадят от кръга на заподозрените.
— А защо тогава те прибраха? След като са те елиминирали?
— Не знам — отговори той.
— Може би графикът е отишъл по дяволите. Може да е спрял след втората жертва.