— Ами тогава помогни ни да хванем убиеца й.
— Не.
— Моля те.
— Не.
— Тук става дума за помощта ти.
— Не.
— Копеле гадно — каза Ламар.
Ричър погледна Блейк.
— Наистина ли мислиш, че ще мога да работя с нея? Не може ли да измисли някакво друго обръщение освен „копеле гадно“?
— Джулия, иди да направиш още малко кафе — каза Блейк.
Лицето й почервеня и тя стисна устни, но все пак се надигна и тръгна към кухнята. Блейк се наклони напред и заговори тихо:
— Нервите й са изопнати. Трябва да проявиш снизходителност.
— Така ли? — отвърна Ричър. — И защо да го правя, по дяволите? За да седи тук, в къщата ми, да пие кафето ми и да ме обижда?
— Категорията на жертвите в този случай е много специфична. И не е толкова многобройна, колкото смяташ. Според теб стотици, може би хиляди жени са станали жертва на сексуален тормоз и впоследствие са напуснали армията. Според Военното министерство обаче едва деветдесет и една жени попадат в тази категория.
— Е, и?
— Предполагаме, че онзи тип ще действа по списъка. Трябва да приемем това, докато не го хванем. Ако изобщо го хванем. Вече уби три жени.
— Е, и?
— Сестрата на Джулия е една от другите осемдесет и осем.
Отново настъпи тишина, нарушавана от домакинските шумове откъм кухнята.
— Тя се тревожи — добави Блейк след малко. — Засега не е изпаднала в паника, защото една от осемдесет и осем не е чак толкова голяма вероятност, но това е достатъчна причина да взема нещата навътре.
Ричър кимна замислено.
— В такъв случай не би трябвало да работи по случая — отбеляза той. — Прекалено лично е засегната.
Блейк сви рамене.
— Тя настоя. Аз трябваше да преценя. Не съжалявам за решението си. Напрежението дава резултати.
— Не и при нея. Тя е неуправляема.
— Джулия е главният ми психолог. И работи ефективно. Имам нужда от нея, независимо дали е лично засегната, или не. Тя има нужда от теб като съветник, а аз имам нужда от резултати, така че трябва да проявиш снизходителност.
Облегна се назад и се взря в Ричър. Дебел възрастен мъж, който се чувстваше зле в костюма си и се потеше въпреки сутрешния хлад. Изражението на лицето му беше безкомпромисно. Искам резултати. Ричър нямаше проблеми с хората, които искат резултати, но не каза нищо. Двамата дълго мълчаха. Ламар се върна с пълната кана от кафеварката. Лицето й отново беше бледо. Беше възвърнала самообладанието си.
— Не се отказвам от профила — каза тя. — Убиецът е човек като теб. Може дори да си го познавал. Или да си работил с него.
Ричър я погледна.
— Съжалявам, че те засяга лично.
— Нямам нужда от твоето съчувствие. Трябва да хванем този тип.
— Е, желая ви късмет.
Тя се наведе и наля кафе в чашата на Блейк, после отиде при Ричър.
— Благодаря — каза той.
— Ще ни помогнеш ли?
Той поклати глава.
— Не.
Настъпи тишина.
— Какво ще кажеш за ролята на съветник? — обади се Блейк. — Чисто консултантска. Напълно дискретно.
Ричър пак поклати глава.
— Не, нямам желание.
— А какво ще кажеш за нещо пасивно? — продължи да упорства Блейк. — Да понапрегнеш мозъка си. Смятаме, че може да си много близо до онзи. Най-малкото близо до хора от неговия тип.
— Не е за мен — каза Ричър.
— Ще се съгласиш ли да те хипнотизират?
— Да ме хипнотизират ли? Защо?
— Може да си спомниш още нещо. Някакви заплахи, забележки. Нещо, на което не си обърнал достатъчно внимание, може да изплува в паметта ти и да успеем да сглобим някаква версия.
— Още ли се занимавате с хипноза?
— Понякога — отговори Блейк. — Може и да помогне. Джулия е експерт. Тя ще го направи.
— В такъв случай не, благодаря. Може да ме накара да тръгна гол по Пето Авеню.
Пак се умълчаха. Блейк погледна встрани, после пак се обърна към него.
— За последен път, Ричър. Бюрото се нуждае от помощта ти. Непрекъснато наемаме съветници. Ще ти се плати за всичко. Да или не?
— Значи заради това ме прибрахте?
Блейк кимна.
— Понякога помага.
— Как?
Блейк се поколеба, но реши да отговори. Ричър видя човек, готов да бъде искрен, за да е по-убедителен.
— Хората се стряскат. Когато ти кажат, че си главният заподозрян, а после разбереш, че не си, емоционалният шок може да те накара да изпиташ благодарност и желание да помогнеш.
— Това от опит ли го знаеш?
Блейк кимна.
— Много често има ефект.
Ричър сви рамене.
— Никога не съм се занимавал с психология.
— Психологията е, така да се каже, нашият занаят — отбеляза Блейк.
— Не мислиш ли, че е някак жестоко?
— Бюрото прави това, което трябва.
— Очевидно.