Ламар поклати глава.
— Не „ние“, а Блейк. Лично аз очаквах да се тревожиш като всяко човешко същество, макар че в твоя случай нямам основания за такова нещо, защото профилът ти е същият като на убиеца.
— Твоят профил не струва. Колкото по-бързо го осъзнаеш, толкова по-бързо ще хванеш убиеца.
— Какво разбираш ти от психологически профили?
— Нищо. Само че аз не съм убил онези жени и никога не бих направил подобно нещо. Затова ти казвам, че си губиш времето, като търсиш човек като мен. Аз съм точно типът, когото не бива да търсиш. Звучи смислено, нали? И фактите го потвърждават.
— Обичаш ли фактите?
— Много повече от дивотиите.
— Добре тогава. Ето ти малко факти. Току-що пипнах един убиец в Колорадо, без дори кракът ми да е стъпил там. Една жена е била изнасилена и убита в къщата й. Удари по главата с тъп предмет, оставена по гръб, лицето й, покрито с кърпа. Жестоко сексуално престъпление, без предварителна подготовка, без следи от взлом, без никакви щети в къщата. Жената е била умна, млада и хубава. Прецених, че извършителят е местен човек, по-възрастен, живеел е съвсем близо, познавал е жертвата, бил е у дома й много пъти, привличала го е сексуално, но или е бил неподходящ за нея, или твърде комплексиран, за да й го каже направо.
— И?
— Подготвих този профил и местната полиция арестува извършителя само след един час. Веднага си е признал.
Ричър кимна.
— Имал е ателие за ремонти в квартала — каза той. — Убил я е с чука си.
Очите й се отделиха от пътя за първи път от половин час.
— Няма откъде да знаеш това. Не са го писали във вестниците.
Той сви рамене.
— Само предположих. Кърпата върху лицето означава, че са се познавали и че той се е срамувал да го остави непокрито. Може да е изпитвал угризения, сякаш го е гледала от оня свят или нещо такова. Подобно полуфункционално мислене говори за нисък коефициент на интелигентност. Липсата на следи от взлом и на щети в къщата показват, че всичко е било познато на убиеца и че той е ходил там много пъти. Не е трудно да се досетиш и за останалото.
— Защо?
— Какъв трябва да е един тип с нисък коефициент на интелигентност, за да посещава младо и хубаво момиче многократно у дома му? Трябва да е градинар или някакъв майстор. Вероятно не е градинар, защото градинарите работят навън и най-често по двама. Тогава остава да е ходил при нея, за да поправя това-онова. Младостта и красотата й го измъчват. Един ден му причернява, вече не може да издържа и прави някакъв непохватен опит, тя се притеснява и го отблъсква, може дори да му се е присмяла, а той излиза от релси, изнасилва я и я убива. Тъй като се занимава с ремонти, инструментите винаги са му подръка, свикнал е да ги използва… За подобно нещо би грабнал чука.
Ламар не каза нищо. Лицето й почервеня още повече.
— И наричаш това „психологически профил“? Според мен е здрав разум.
— Това беше лесен случай — промълви тя.
Ричър се засмя.
— И ви плащат за това? Учите го в университета… и всичко останало?
Влязоха в Ню Джърси. Пътната настилка изглеждаше по-гладка, а растителността край пътя по-поддържана, както винаги. Всеки щат полагаше усилия първите километри след границата да изглеждат много добре, за да внушат чувството, че водят към по-хубаво място. Ричър се чудеше защо не се грижат за последните километри, за да накарат човек да съжалява, че си тръгва.
— Трябва да поговорим — каза Ламар.
— Ами говори. Разкажи ми за колежа.
— Няма да говорим за колежи.
— Защо не? Разкажи ми за изпита си по психологическо профилиране. Изкара ли го?
— Трябва да поговорим за убийствата.
Ричър се усмихна.
— Учила си в колеж, нали?
Ламар кимна.
— В щатски колеж. В Индиана.
— Психология ли?
Тя поклати глава.
— Какво тогава? Криминалистика?
— Озеленяване, ако държиш да знаеш. Професионалното ми образование е от академията на ФБР в Куонтико.
— Озеленяване ли? Нищо чудно, че са те назначили толкова бързо във ФБР.
— Това образование не е безсмислено в случая — отбеляза тя. — Научава те да виждаш нещата в перспектива и да бъдеш търпелив.
— И как да отглеждаш разни неща. Това може да се окаже полезно, за да убиваш време, когато идиотските профили не те водят доникъде.
Тя не отговори.
— Е, има ли много ирационални, маниакални озеленители в Куонтико? Любители на бонзаи, които се страхуват от паяци? Или на орхидеи, които отказват да стъпят върху пукнатини на тротоара?
Лицето й пребледня.
— Май наистина се гордееш със себе си, Ричър, щом можеш да се шегуваш, докато умират жени.
Той млъкна и се загледа през прозореца. Ламар караше бързо. Асфалтът беше мокър, а отпред бяха надвиснали черни облаци. Надпреварваха се с буря, която се отдалечаваше в южна посока.