— Разкажи ми за убийствата — подкани я той.
Ламар стисна волана и го използва като опора, за да се намести на седалката.
— Разбра каква е групата на жертвите. Много специфична, нали?
Той кимна.
— Така изглежда.
— Ясно е, че местата са подбрани произволно. Преследва определен тип жертви и отива при тях. И в трите случая извършва престъплението в жилището на жертвата. Макар че и в трите случая жилищата са еднофамилни къщи, те не са еднакво отдалечени от оживени места.
— Но са хубави, нали?
Ламар го погледна озадачено. Ричър се усмихна.
— Платила ги е армията, нали? Когато са напуснали. Това се нарича „избягване на скандала“. Тлъста сума пари, възможност да се установят някъде след няколко години скитане из най-различни места… вероятно са купили хубави къщи.
Ламар кимна.
— Да, така е. А и са в хубави квартали.
— Нормално е — отбеляза той. — Искали са да живеят сред добро общество. А съпрузи и семейства?
— Калан е била разведена, няма деца. Кук е имала приятели, също няма деца. Стенли е живяла самотно, никакви връзки.
— Проверихте ли съпруга на Калан?
— Естествено. При всяко убийство на омъжена жена най-напред проверяваме съпруга. Имаше алиби. Нищо подозрително. След това убийството на Кук. Разбрахме схемата, така че не е съпруг или любовник.
— Да, и аз така смятам.
— Първият въпрос е как влиза. Няма следи от взлом. Просто минава през вратата.
— Мислиш, че ги наблюдава преди това?
Ламар сви рамене.
— Броят на жертвите не е много голям, така че не искам да правя заключения, но все пак — да, струва ми се, че ги е наблюдавал. Искал е да са сами. Той е организиран и бърз. Не мисля, че би оставил нещо на случайността. Но не трябва да го надценяваме. Много бързо би разбрал, че жертвите по цял ден са сами.
— Някакви следи от причакване? Фасове, смачкани кутии от сок под някое дърво наблизо?
Тя поклати глава.
— Този тип не оставя никакви следи.
— Съседите да се забелязали нещо?
— Засега не.
— И трите са били убити през деня?
— Да. В различни часове.
— Никоя от тях не е работела, така ли?
— Като теб. Струва ми се, че малко хора, напуснали армията, започват работа. Това е подробност, която ще запомня.
Ричър кимна и погледна небето. От асфалта се издигаше пара. Дъждът беше на около два километра пред тях.
— Защо не работите? — попита Ламар.
— Ние? В моя случай, защото не мога да намеря нищо, което бих искал да върша. Мислил съм и за озеленяване, само че предпочитам предизвикателствата, а не нещо, с което ще се справя за минута и половина.
Тя отново замълча. След малко колата се вряза в пелената от дъжд. Ламар пусна чистачките, запали фаровете и леко намали скоростта.
— През цялото време ли възнамеряваш да ме обиждаш? — попита тя.
— Няколкото шеги за твоя сметка са нищо в сравнение със заплахите спрямо приятелката ми. И в сравнение с убеждението ти, че съм от онези, които могат да убият две или три жени.
— Това потвърждение ли е, или не?
— Нито едното, нито другото. Струва ми се, че едно извинение от твоя страна ще помогне да стане „не“.
— Извинение? Остави това, Ричър. Държа на профила. Ако не си бил ти, бил е някой негодник, който много прилича на теб.
Небето над тях причерня и дъждът се усили. През вадичките по предното стъкло проблясваха червените стопове на колите, които едва пълзяха пред тях. Ламар се наведе напред и рязко натисна спирачката.
— По дяволите! — изруга тя.
Ричър се усмихна.
— Забавно, нали? В момента, при тези условия, рискът от смърт или нараняване е десет пъти по-голям, отколкото в самолета.
Тя не отговори. Гледаше огледалото, за да се увери, че колата отзад ще успее да намали ловко, както бе направила тя. Пред тях колоната от коли продължаваше докъдето стига погледът. Ричър напипа бутона отстрани на седалката си и я премести назад. Изпъна крака и се намести удобно.
— Ще подремна — каза той. — Събуди ме, когато стигнем някъде.
— Не сме свършили разговора — отвърна тя. — Имаме споразумение, забрави ли? Помисли си за Петросян. Питам се, какво ли прави в момента?
Ричър погледна вляво, през прозореца на Ламар. Някъде там трябваше да е Манхатън, но краят на пътя не се виждаше.
— Добре, ще продължим да говорим — каза той.
Вниманието на Ламар беше погълнато от работата със спирачката и спазването на дистанция.
— Докъде бяхме стигнали? — попита тя.
— Дебне ги през деня, колкото да се убеди, че са сами, и влиза някак в къщите им. После какво?
— Убива ги.