— Вътре ли?
— Ние така мислим.
— Мислите!? Не знаете ли?
— За съжаление много неща не знаем.
— Ами че това е чудесно.
— Не оставя абсолютно никакви следи. Това е дяволски проблем.
Ричър кимна.
— Добре. Опиши ми как изглеждат местата на престъплението. Започни от насажденията в предните дворове.
— Защо? Смяташ, че това е важно ли?
Той се засмя.
— Не. Реших, че ще се почувстваш по-добре, ако започнеш с нещо, за което знаеш едно-друго.
— Копеле гадно!
Колата продължаваше да пълзи напред. Чистачките се движеха бавно по стъклото, наляво, надясно, наляво, надясно. Пред тях блеснаха червени и сини светлини.
— Катастрофа — отбеляза Ричър.
— Не оставя никакви следи — повтори Ламар. — Абсолютно нищо. Никакви влакна, кръв, слюнка, косми, ДНК, отпечатъци… Нищо.
Ричър скръсти ръце на тила си и се прозина.
— Доста трудно е да се постигне.
Ламар кимна, без да отделя поглед от предното стъкло.
— Така е. Не можеш да си представиш с какви невероятни технически възможности разполагаме сега. Но въпреки всичко той си играе с нас.
— Как би могъл човек да направи подобно нещо?
— Не знаем. Колко време вече си в тази кола?
Той сви рамене.
— Не знам. Имам чувството, че цял живот.
— Около час. Сега отпечатъците от пръстите ти са навсякъде, по таблото, дръжките на вратата, катарамата на предпазния колан, копчето на седалката. Върху облегалката сигурно има поне десетина косъма. По пода има кал от двора ти, а може би и влакна от килима ти.
Той кимна.
— А аз просто си седя и не правя нищо.
— Точно това имах предвид. При акт на насилие щеше да има следи навсякъде… плюс кръв и евентуално слюнка.
— В такъв случай може би не ги убива в къщата.
— Но труповете са вътре.
— Значи трябва да ги е довлякъл отвън.
Тя кимна.
— Знаем със сигурност, че прекарва доста време вътре. Има доказателства за това.
— Къде оставя труповете?
— В банята. Във ваната.
Буикът пропълзя покрай мястото на катастрофата. Някакво комби се бе забило в задницата на джип, същия като на Ричър. На предното стъкло на комбито се виждаха две дупки, големи колкото човешка глава. Бяха отворили предната врата с лостове. Линейката чакаше, за да завие в обратна посока през разделителната линия на пътя. Ричър се обърна и огледа джипа. Не беше неговият. Дори не си го беше и помислил. Джоди не би тръгнала никъде, ако имаше поне малко разум.
— Във ваната ли? — повтори той.
Ламар кимна зад волана.
— Да.
— И трите ли? — попита той.
— И трите — отвърна тя.
— Нещо като автограф?
— Точно така.
— Откъде е знаел, че и трите имат вани?
— В къщите обикновено имат.
— Откъде е знаел, че и трите живеят в къщи? Не ги избира според мястото, където живеят. Прави го произволно, нали? Могат да живеят навсякъде. Като мен, по мотелите. И някои от тях могат да имат само душ.
Тя го погледна.
— Ти не живееш по мотелите. Живееш в къща, в Гарисън.
Ричър сведе поглед, като че ли беше забравил.
— Да, сега вече да. Но преди бях бездомен. Откъде е знаел, че онези жени не са бездомни?
— Прилича на Параграф 22 — отвърна Ламар. — Ако са били бездомни, нямаше да попаднат в списъка му. Искам да кажа, че за да ги открие, трябва да имат постоянен адрес.
— Но откъде е знаел, че всички са имали вани?
Ламар сви рамене.
— Щом живееш в къща, трябва да имаш вана. Малките ателиета имат само душ кабина.
Ричър кимна. Не беше специалист в тази област. Недвижимите имоти не бяха силата му.
— И така — подкани я той. — Слага ги във ваната.
— Голи. А дрехите им липсват.
Вече бяха подминали мястото на катастрофата и тя започна да увеличава скоростта. Пусна чистачките на бързи обороти.
— Взел е дрехите им със себе си? — учуди се Ричър. — Защо?
— Вероятно като трофей. Серийните убийци често вземат трофеи от жертвите си. А може би е символично. Мисли си, че би трябвало все още да носят униформи, и затова ги лишава от цивилното им облекло. И от живот.
— Взел ли е нещо друго?
Ламар поклати глава.
— Не, доколкото можем да преценим. Нямаше нищо разместено или липсващо, парите и кредитните карти бяха на местата си.
— Значи взема дрехите и не оставя нищо след себе си.
Ламар не отговори веднага.
— Напротив — обади се тя след малко. — Оставя боя.
— Боя ли?
— Военна, маскировъчна, зелена боя. Десетки литри.
— Къде?
— Във ваната. Слага голия труп във ваната, после излива боята вътре.
Ричър се взираше през чистачките в дъжда.
— Удавя ги в боя?
Ламар поклати глава.
— Не. Те вече са мъртви, когато ги покрива с боя.