— Трябва да спрем, за да обядваме — каза той.
— Рано е.
Ричър погледна часовника си. Беше един часът.
— Не се прави на герой. Трябва да изпиеш поне половин литър кафе.
Ламар се поколеба, готова да възрази. После се отказа. Тялото й изведнъж се отпусна и тя отново се прозя.
— Добре — съгласи се. — Ще спрем.
След около два километра стигнаха до крайпътно заведение и спряха сред дърветата в отбивката зад магистралата. Двигателят угасна и изведнъж ги обгърна пълна тишина. Мястото не се отличаваше с нищо от десетките други, които Ричър бе виждал — скромна архитектура от петдесетте, окупирана от заведения за бързо хранене, с дискретни щандове, чиито послания се предаваха навън от крещящи рекламни табла.
Ричър слезе първи и се протегна в студения въздух. Колите профучаваха по магистралата зад гърба му. Ламар продължаваше да седи в колата, така че той тръгна да търси тоалетната. После не я видя никъде наоколо, влезе в заведението и се нареди за сандвич. Ламар дойде след минута.
— Не трябва да правиш така — каза тя.
— Какво?
— Да изчезваш от погледа ми.
— Защо?
— Защото имаме правила за хората като теб.
Каза го напълно сериозно, без следа от хумор. Той сви рамене.
— Добре, следващия път, когато отивам до тоалетната, ще те поканя вътре с мен.
Тя не се усмихна.
— Просто ми кажи и ще чакам пред вратата.
Докато опашката напредваше, той реши да си вземе сандвич с раци вместо със сирене, защото беше по-скъп, а предполагаше, че тя ще плати. Добави голяма чаша кафе и обикновена поничка. Намери маса, докато Ламар се суетеше с плащането. Когато дойде при него, той вдигна чашата с кафе като за тост.
— За няколкото забавни дни, които ще прекараме заедно.
— Ще бъдат повече от няколко дни — каза тя. — Колкото трябва.
Ричър отпи глътка кафе и се замисли за времето.
— Какво означава цикълът от три седмици? — попита той.
Ламар си беше взела сандвич с пълнозърнест хляб и сирене. С кутрето махна една троха от устните си.
— Не знаем. Това е странен цикъл. Не е свързан с календара или с цикъла на луната.
Ричър изчисли наум.
— Деветдесет и една възможни жертви, по три седмици за всяка, това прави пет години и три месеца, докато приключи. Доста дълъг проект.
Ламар кимна.
— Според нас това доказва, че цикълът е наложен от някаква външна причина. Сигурно би действал по-бързо, ако имаше възможност. Вероятно работи две седмици, а третата почива и я използва, за да организира всичко.
Ричър съзря шанса си.
— Възможно е — кимна той.
— Кои военни работят по такъв график?
— Така редовно? Вероятно в някои от частите за бързо реагиране. Две седмици готовност, седмица почивка.
— Какви са тези части?
— Има такива в морската пехота, в сухопътните войски. — Преглътна и добави: — Някои специални войски.
Изчака, за да види дали е налапала въдицата.
Ламар кимна.
— Специалните войски би трябвало да познават изтънчените начини за убийство, нали?
Той започна да яде сандвича си. Раците имаха вкус на риба тон.
— Знам, че действат безшумно, без оръжие, и че импровизират. Но не съм чувал, че използват изтънчени методи. Целта им е да прикрият деянието. А специалните части имат, разбира се, интерес от умъртвяването на хора, но не с цел озадачаване на останалите относно начина, по който са го извършили.
— Тогава накъде биеш?
Той остави сандвича.
— Искам да кажа, че нямам представа кой какво е направил, защо или как. И не виждам как бих могъл да имам. Ти си големият специалист в тази област. Ти си учила озеленяване.
Тя го изгледа. Сандвичът й увисна във въздуха.
— От теб се иска повече, Ричър. Знаеш какво ще направим, ако не го получим.
— Знам какво казвате, че ще направите.
— Готов ли си да поемеш риска да провериш?
— Нали знаете какво ще направя аз, ако тя пострада?
Ламар се усмихна.
— Заплашваш ли ме, Ричър? Заплашваш федерален агент? Току-що отново наруши закона. Член 18, Параграф А–3, Точка 4702. Наистина трупаш обвинения срещу самия себе си.
Той погледна встрани, без да каже нищо.
— Бъди сговорчив и всичко ще е наред.
Ричър пресуши чашата си и погледна Ламар. Нетрепващ, безизразен поглед.
— За етиката ли се тревожиш? — попита тя.
— Има ли тук някаква етика?
Изражението й се промени. Появи се сянка на смущение, на омекване. Тя кимна.
— Знам, и аз се притеснявах от това. В началото след като завърших Академията, не можех да повярвам, че се използват такива методи. Бюрото обаче знае какво прави. Доста бързо го разбрах. Това е въпрос на прагматизъм, който е свързан с постигане на най-доброто за възможно най-голям брой хора. Ако ни е нужно съдействие, първо го искаме, но не се съмнявай, че правим всичко, за да го получим.