Ричър мълчеше.
— Сега вече вярвам в тази политика, но все пак искам да знаеш, че идеята да използваме приятелката ти, за да те принудим да работиш с нас, не е моя.
Ричър продължаваше да мълчи.
— Блейк го измисли. Не го упреквам, но самата аз не бих отишла толкова далеч.
— Защо?
— Защото не трябва да излагаме повече жени на опасност.
— Тогава защо му позволи да го направи?
— Да му позволя ли? Та той ми е шеф. И агенцията ни се занимава с налагането на законността. Ударението е върху налагането. Все пак искам да знаеш, че аз не бих постъпила така. Защото трябва да можем да работим заедно.
— Това извинение ли е?
Ламар не отговори.
— Е? Извинение ли е? Най-сетне?
Тя направи гримаса.
— Мисля, че от мен не бива да очакваш нещо повече.
Ричър сви рамене.
— Добре, така да бъде.
— Приятели ли сме вече? — попита тя.
— Никога няма да бъдем приятели — отговори той. — Забрави за това.
— Не ме харесваш — отбеляза Ламар.
— Искаш ли да съм честен с теб?
Тя сви рамене.
— Всъщност не. Просто искам да ми помогнеш.
— Ще бъда посредник — каза той. — Вече се съгласих. Но вие трябва да ми кажете какво точно искате.
Тя кимна.
— Специалните части ми се струват добро начало. Първата ти задача ще бъде да ги провериш.
Той извърна лице и стисна зъби, за да не се разсмее. Дотук добре.
Прекараха цял час в заведението. Най-сетне Ламар започна да се отпуска и сякаш вече не й се тръгваше на път.
— Искаш ли да карам аз? — попита Ричър.
— Колата е служебна — отговори тя. — Нямаш право.
Въпросът обаче я върна към действителността. Тя взе чантата си и стана. Ричър изхвърли остатъците в кошчето и я настигна при вратата. Качиха се мълчаливо в буика. Ламар включи двигателя и се върна на магистралата.
Моторът забръмча монотонно, дочуваха приглушения шум от другите коли и от въздушната струя в предното стъкло и след минута имаха чувството, че въобще не са спирали. Ламар седеше по същия вдървен начин зад волана, а Ричър се бе изтегнал удобно и наблюдаваше пейзажа.
— Разкажи ми за сестра си — подкани я той.
— Доведената ми сестра.
— Все едно. Разкажи ми за нея.
— Защо?
— Искаш да ти помогна. Нужна ми е информация. Например къде е служила, какво й се е случило, такива неща.
— Тя е богато момиче, което търсеше приключения.
— Затова ли постъпи в армията?
— Повярва на рекламите. Виждал си ги, нали? В списанията. Оставаш с впечатлението, че армията е великолепна възможност за жилави хора.
— Сестра ти жилава ли е?
Ламар кимна.
— Тя е спортен тип. Обича алпинизма, кара велосипед, ски, сърф. Мислеше, че в армията само ще се спуска по въже в пропасти, с нож между зъбите.
— Но се оказа, че не е така?
— Много добре го знаеш. Не и тогава, не и за една жена. Зачислиха я в някакъв транспортен батальон, накараха я да кара камион.
— Защо не напусна, след като е богата?
— Защото не е малодушна. Началното й обучение мина много добре. Искаше да постигне нещо повече.
— И?
— Срещна се няколко пъти с някакъв смахнат полковник, който уж щеше да й помогне в кариерата. Той намекнал, че ако при следващия разговор тя свали дрехите си, може и да има резултат.
— И?
— Накисна го. След това я преместиха където искаше, в някаква спомагателна част към пехотата. Една жена не би могла да се надява да се доближи повече до истинските бойни действия.
— Но?
— Знаеш как става, нали? Слухове. Няма дим без огън. Всички смятаха, че е спала с онзи тип, въпреки че го беше накиснала и го прибраха в затвора. Доста нелогично. В края на краищата тя не издържа на клюките и напусна.
— С какво се занимава в момента?
— С нищо. Самосъжалява себе си по цял ден.
— Близки ли сте?
Ламар не отговори веднага.
— Честно казано, не много. Не толкова, колкото бих искала.
— Харесваш ли я?
Тя направи физиономия.
— А защо да не я харесвам? Тя е много мила. Всъщност е страхотна. Аз обаче допусках грешки още от самото начало. Не се справих. Бях млада, баща ми беше умрял, нямахме никакви пари. Тогава се появи един богат тип, влюби се в майка ми и ме осинови. Бях изпълнена с неприязън. Предполагам, задето ме спасяваха. Не мислех, че трябва да обичам тъкмо нея. Повтарях си, че ми е само доведена сестра.
— Не го ли преодоля?
Ламар поклати глава.
— Не напълно. Моя е грешката, признавам си. Майка ми почина рано, а аз останах с чувството, че съм сама и изоставена. Не се справих добре. Така че сега доведената ми сестра е просто една много мила жена, която познавам. Добри познати сме. Предполагам, че и тя чувства същото. Все пак, когато сме заедно, се разбираме добре.