Влезе в банята. Някой беше добавил към четката му за зъби паста, самобръсначка за еднократна употреба и флакон пяна за бръснене. На ръба на ваната имаше шампоан, на мивката — сапун, а на скарата висяха пухкави бели кърпи. Съблече се и закачи дрехите си на дръжката на вратата. Пусна горещата вода и влезе под душа.
Остана така десет минути, после спря водата. Избърса се. Отиде гол до прозореца и спусна пердетата, после се изтегна на леглото и се загледа в тавана. Видя камерата — черната тръбичка на обектива с диаметър колкото един цент бе пъхната дълбоко в цепнатина между стената и тавана. Отново се обърна към телефона и набра същите номера. Апартаментът. Обади се телефонният секретар. Офисът. Нямаше никой. Мобилният телефон беше изключен.
10
Той спа лошо и се събуди преди шест сутринта. Веднага се обърна към нощното шкафче. Запали лампата и си погледна часовника. Беше му студено. Беше му студено през цялата нощ. Гладката повърхност на колосаните чаршафи изсмукваше топлината от тялото му.
Пресегна се за слушалката на телефона и набра номера на апартамента на Джоди. Обади се телефонният секретар. В офиса не отговори никой. На мобилния също. Дълго държа слушалката до ухото си, докато телефонната компания му повтаряше, че апаратът е изключен. Остави слушалката и стана от леглото.
Отиде до прозореца и дръпна пердетата. Гледаше на запад, но навън все още беше тъмно. Може би от другата страна на сградата щеше да се вижда изгревът. А може би все още нямаше изгрев. Чуваше далечното шумолене на дъждовните капки върху сухите листа. Обърна се и тръгна към банята.
Използва тоалетната и се избръсна бавно. Пусна душа и стоя петнайсет минути под горещата вода, докато се стопли. После изми косата си с шампоана на ФБР и я подсуши с хавлиената кърпа. Взе дрехите си от дръжката на вратата и се облече в стаята, до леглото. Закопча ризата си и сложи пропуска на врата си. Едва ли щяха да му донесат закуска в стаята, затова седна и зачака.
Чака четирийсет и пет минути. На вратата се почука дискретно, после изщрака ключът и се появи Лиза Харпър, осветена в гръб от силната лампа в коридора. Усмихваше се лукаво. Той се питаше защо.
— Добро утро — поздрави го тя.
Той вдигна ръка в отговор. Тя беше с друг костюм — пепелявосив, с бяла риза и червена вратовръзка. Беше точната пародия на неофициалната униформа на агентите от ФБР и отново бе изрязан доста плат, за да й стане по мярка. Косата й беше пусната и падаше зад раменете. На светлината изглеждаше златиста.
— Трябва да тръгваме — каза тя. — Работна закуска.
Ричър взе палтото си от шкафа, без да каже дума. Слязоха до фоайето и спряха за миг пред вратата. Валеше силно. Той вдигна яката си и я последва навън. Небето вече просветляваше. Дъждът беше студен. Харпър хукна по алеята, а той я следваше на една крачка отзад — наблюдаваше я, докато тича. Доста добре изглеждаше.
Ламар, Блейк и Поултън ги чакаха в столовата. Бяха заели три от петте стола, сложени около масата за четирима край прозореца. Гледаха го внимателно, докато приближаваше. В средата на масата имаше порцеланова кана с кафе, няколко обърнати с дъното нагоре чаши и кошничка с пакетчета захар и сметана. Лъжички. Салфетки. Чиния с понички. Сутрешните вестници. Харпър си взе стол и той се настани до нея. Ламар го наблюдаваше доста особено. Поултън извърна поглед. Блейк явно се забавляваше, но някак сардонично.
— Готови ли сме за работа? — попита той.
Ричър кимна.
— Разбира се. След като пийна малко кафе.
Поултън обърна чашите и Харпър ги напълни.
— Снощи се обадихме във Форт Дикс — каза Блейк. — Говорихме с полковник Трент. Днес ще ти отдели цял ден.
— Това ще е достатъчно.
— Изглежда, си му симпатичен.
— Не, задължен ми е, а това е различно.
Ламар кимна.
— Добре. Възползвай се. Знаеш какво търсиш, нали? Съсредоточи се върху датите. Намери хората, чиято почивка съвпада. Предполагам, че го прави към края на седмица та. Може би не точно последния ден, защото му трябва време, за да се върне в базата и да се успокои.
Ричър се усмихна.
— Страхотна логика, Ламар. Плащат ли ти за това?
Тя едва го погледна и се усмихна, сякаш знаеше нещо, което той не знаеше.
— Какво? — попита той.
— Дръж се възпитано — обади се Блейк. — Имаш ли някакви възражения срещу нейните предположения?
Ричър сви рамене.
— Ако гледаме само датите — каза той, — ще попаднем най-малко на хиляда имена.
— В такъв случай започни да изключваш. Накарай Трент да ги сравни с данните за жените. Търси човек, който е служил с някоя от тях.
— Или с някой от мъжете, попаднали в затвора — каза Поултън.