— Още една жена, Дариа Ланг, от Четвъртия съюз.
— Човек?
— Предполагам. Тя твърди, че иска да разгледа артефакти на строителите.
— Аз мислех, че на системата Добел има само един.
— Така е. Умбиликал. Дариа Ланг иска да разгледа точно него.
— За това не е необходимо да отива на Куейк.
— Тя казва, че иска да види как Умбиликал е завързан за Куейк. В това има смисъл. Още никой не е разбрал как Строителите са организирали своето изтегляне в Космоса по време на летния прилив. Обяснението звучи правдоподобно. Независимо дали вие го приемате или не.
Тонът на Пери ясно показваше, че той не го приема. Ребка реши, че двамата имат поне едно общо нещо — цинизма.
— И накрая, пристига Луис Ненда — продължи Пери. — От общността Зардалу. Кога за последен път сте чули нещо за нея?
— При последния им сблъсък със Съюза. Какво иска той?
— Не си е направил труда да ни съобщи подробности, но казва, че изучава нови физически сили. Иска да изследва земните приливни вълни на Куейк по време на летния прилив. И освен това, да провери доколко теорията за стабилност на биосферите е валидна за Куейк и Опал. О, Ненда води със себе си като домашно животно и един хименопт. Това е друго същество, което идва за пръв път тук. Единствените хименопти, виждани някога на Опал, са препарираните в специалния музей. Представете си всичките посетители, капитане! И какво се получава?
Ребка не отговори. Освен ако всички досиета за Пери не бяха фалшиви, зад тези светли, печални очи се криеше бърз, съобразителен ум. Той нито за момент не повярва, че Пери иска съвет, защото му е нужен. Пери проучваше Ребка, изследваше неговата интуиция и чувство за равновесие.
— Кога пристигат?
— Според документа Дариа Ланг е напуснала последния възел Боуз преди три дни. Това означава, че е на последния подстъп към космодрума на Старсайд. Всеки момент може да постъпи искане за приземяване. Останалите са може би няколко дни след нея.
— Какво препоръчвате да направим?
— Ще ви кажа какво препоръчвам да не направим — за първи път мършавото лице на Пери се оживи. — Ние можем да им разрешим да посетят Опал… макар че по време на летния прилив това не е шега работа… Но при никакви обстоятелства не трябва да им разрешаваме да стъпят на Куейк.
Което означава — помисли си Ребка, — че моят инстинкт там, на Старсайд, се е задействал правилно. Ако искам да открия какво задържа Макс Пери на Добел, вероятно ще трябва да направя точно това — да посетя Куейк по време на летния прилив. Е, по дяволите, това не може да е много по-опасно от слизането на Парадокс. Но да поразровим нещата тук малко повече, преди да отидем по-далеч.
— Не съм убеден в това, което казахте — отвърна той и видя как в светлите очи на Пери трепна смущение. — Хората са извървели много път, за да видят Куейк. Те са готови да платят на Добел много за тази привилегия, а системата се нуждае от всички средства, които може да получи. Преди да им откажем достъп, искам да говоря най-малко с Дариа Ланг. И мисля, че може би лично ще трябва да видя повърхността на Куейк малко преди летния прилив… тоест скоро.
„Куейк малко преди летния прилив.“ При тези думи на лицето на Макс Пери пробягаха разни чувства. Тъга. Вина. Дори копнеж? Би могло да бъде всяка от тях. На Ребка му се искаше да го познаваше по-добре. Чертите на Пери сигурно даваха отговор на повечето въпроси… стига някой да знае как да ги разчете.
Глава 3
Ханс Ребка пристигна на системата Добел дезориентиран и гневен. Дариа Ланг, следвайки траекторията на изминатия от него път, само три дни след крайната преходна точка Боуз до космодрума на Опал, нямаше време за гняв.
Тя беше нервна. Повече от нервна, беше изплашена.
През повече от половината от своя живот беше работила като изследовател-археолог, чийто ум се чувстваше най-комфортно седем милиона години в миналото. Тя беше извършила най-пълното проучване на артефактите на Строителите, беше открила, слушала, сравнявала и каталогизирала всеки артефакт, открит на територията на Четвъртия съюз, и отбелязала точните дати на всички промени в техния исторически вид или видими функции. Но тя беше вършила всичко това пасивно, от спокойния пристан на изследователския си кабинет на Сентинел Гейт. Тя може би знаеше наизуст координатите на около дванадесет хиляди артефакти, разпръснати из целия спирален клон, и можеше да изложи на един дъх сегашното състояние на познанието за всеки от тях. Но друго, освен Сентинел, чиято блестяща маса се виждаше от повърхността на родната и планета, тя никога не беше виждала.