Ребка огледа групата — от налудничавите, замъглени очи на Джулиъс Грейвс до загадъчните лица на Д’жмерлиа и Калик и накрая, към разбиращата усмивка на Дариа Ланг.
Той беше спорил и бе изгубил на всички фронтове. Ала странно, за него това беше без значение. Беше почувствал същото вълнение, което беше изпитал, когато възнамеряваха да слязат на Парадокс. Сигурно щеше да има проблеми, но те ще изискват действие, а не психологическите манипулации, които Грейвс намираше за толкова лесни и естествени.
И какво можеха да направят те на Гаргантюа? Този въпрос оставаше открит. Да намерят Атвар Х’сиал и Луис Ненда, мъртви или живи? Или самите Строителите? Или ключът към загадката на всичко, което ставаше на Опал и Куейк?
Чу се първото свистене на атмосферата покрай гладките стени на капсулата и Ханс Ребка въздъхна. Кацането щеше да стане само след няколко минути.
— Добре, съветнико, Грейвс. Ние ще пуснем вас, Макс и Джени на Опал. Останалите от нас ще се отправят обратно нагоре по Умбиликал до Междинната станция и „Дриймбоут“. Но какво стана там навън, на Гаргантюа…
— Може ли някой да знае? — каза Дариа. — Горе главата, Ханс! То е като летния прилив и малко като самия живот. Ако човек знае какво ще се случи, не си струва да предприема пътуването.