— Благодаря ви, посланик Перейра — въпреки победата Дариа почувства хлад, който не беше причинен от нощния въздух. Тя преминаваше от красивата теория към нейната проверка.
— Но има едно друго нещо — гласът на Перейра стана остър. — Вярвам, че не сте казали на никого извън Съюза за откритата от вас аномалия?
— Не. На никого. Изпратих съобщението по редовните канали. Тук никой не би проявил интерес към него, а аз исках…
— Добре. Постарайте се да остане в тайна. За ваше сведение на Четвърти съюз аномалията засега ще се смята официално за секретна.
— Секретна! Но всеки може да извърши същия анализ, който направих и аз. Защо… — Ланг млъкна. Щом казваше, че всеки може да стигне до същите изводи, като нищо щеше да изгуби претенцията си за откривателство на аномалията и да осуети пътуването до Куейк.
Посланичката я изгледа спокойно и накрая кимна.
— Не забравяйте, вие ще извършите пътуване на повече от седемстотин светлинни години отвъд границите на Съюза. В известен смисъл ви завиждам. Това пътуване е по-мащабно, отколкото тези, които аз някога съм правила. Нямам какво друго да ви кажа, освен да ви пожелая безопасен път и успешна мисия.
Дариа почти не можеше да повярва, че след седмици на бюрократизъм и колебания от страна на властите на Четвъртия съюз беше спечелила. А опасностите, свързани с двигателя Боуз, наистина бяха намалели, след като беше поела по своя път и беше направила първоначалната стъпка по мрежата. Първият преход беше смущаващ не поради усещанията, които предизвикваше, а поради липсата на такива. Преходът беше мигновен и незабележим, а това не й изглеждаше нормално. Човешкият ум изискваше някакво усещане, че той и корабът, който го носи, са транспортирани на сто светлинни години или повече. „Може би малък шок — мислеше си Дариа. — Леко повдигане, чувство на дезориентация.“
При втория и третия преход това безпокойство изчезна точно както беше обещала посланик Перейра. Дариа прие мистерията около двигателя Боуз за даденост.
Но онова, което не намаля, беше собственото й чувство за неискреност. Тя не умееше да лъже, никога не бе умеела. На системата Добел имаше само една конструкция, която датираше от времето на Строителите — Умбиликал. И това беше малък артефакт, такъв, чиито действия бяха очевидни, въпреки че механизмите, които ги управляваха, оставаха скрити. Тя никога не би направила такова дълго пътуване само за да разгледа Умбиликал. Никой не би го направил. И все пак това беше официалният аргумент Съюзът да й разреши посещението.
Някой щеше да я попита защо е решила да извърши такова странно нещо, беше сигурна, макар че половината съзнателен живот, прекаран в изследователска работа, не бе я научил да изопачава истината. Лицето й щеше да я издаде.
Гледката на Добел малко намали безпокойството й. В една вселена, наситена с чудеса на Строителите, имаше и едно природно чудо, което им съперничеше. Четиридесет или петдесет милиона години по-рано дублетната планетна система Куейк-Опал обикаляше около звездата Мандъл по почти кръгова орбита. Тази орбита беше останала стабилна милиарди години, беше устояла на гравитационното притегляне на малкия и отдалечен партньор на Мандъл от бинарната система, Амарант, и на нейните две големи планети газови гиганти, които се движеха по свои собствени орбити съответно петстотин и седемстотин милиона километра по-далеч. Средата на двата члена на планетния дублет на Добел била спокойна, докато една по-близка среща на двата газови гиганта не беше хвърлила единия от тях в траектория, близка до Мандъл. Този безименен странник се беше появил от траектория, близка до слънцето, и тръгнал по модифициран път, водещ извън звездната система към междузвездното пространство.
Това щяло да бъде краят… само че Добел лежал на пътя на този странник. Газовият гигант направил един сложен танц около дублетната планета, преместил Куейк и Опал по-близо един до друг и променил тяхната комбинирана траектория в такава с периастър12, минаващ близко до Мандъл. Странникът изчезнал в историята. Останали само Добел и газовият гигант, наречен Гаргантюа, но все още променящите се елементи на техните орбити позволяваха точно описание на минали събития.
Летният прилив, времето на най-голямото приближаване на Добел до Мандъл щеше да настъпи само след няколко седмици. Това щеше да стане, ако анализите на Дариа Ланг бяха верни, а и от значение за спиралния клон. Както и за нейния личен живот. Теориите й най-после щяха да се потвърдят.