Или да бъдат опровергани.
Тя отиде до люка и се загледа в приближаващата се система Добел. Опал и Куейк се гонеха шеметно в лудешки танц, извършвайки три пълни обиколки за един стандартен ден. Фактически тя можеше да наблюдава тяхното движение, ала скоростта беше относителна. Приземяването на кораба на космодрума на Старсайд беше рисковано, но за навигационните компютри, които трябваше да го осъществят, не представляваше трудност.
Проблемите нямаше да дойдат от там, а от хората, които чакаха да я посрещнат. Тонът на съобщението, с което и се разрешаваше кацане на Опал, звучеше заплашително.
Дайте точна идентификация на вашия спонсор. Посочете продължителността на вашия престой. Опишете в подробности очакваните находки. Обяснете защо времето за посещение на Куейк е критично. Посочете банковата си сметка или осигурете авансово плащане.
Към всеки чуждоземен емигрант ли емиграционните власти на Опал бяха толкова недружелюбни? Или нейната параноя съвсем не беше параноя, а основателно безпокойство?
Дариа все още стоеше до люка, когато започна последният етап от приближаването на кораба. Бяха подходили откъм Мандъл и тя се наслади на чудесния изглед на огрения от слънчева светлина дублет. Знаеше, че Опал е малко по-голяма от Куейк — 5600 километра среден радиус срещу 5100 на Куейк, — но гледано с човешко око, като че ли беше обратно. Покритото с облаци в цветовете на дъгата кълбо на Опал, леко издължено като яйце, дългата му ос винаги насочена към неговия събрат, се изправи пред кораба със застрашителни размери. По-тъмното, по-малко яйцевидно, гладко, полирано в светлолилав цвят тяло на Куейк висеше срещу своя партньор, искрящ като скъпоценен камък. За разлика от Опал, повърхността на Куейк беше осеяна с тъмновиолетови и още по-тъмнозелени петна. Тя се опита да открие пътя към Умбиликал, но от разстоянието, на което отстоеше, не успя.
Влизането в системата Добел не предлагаше алтернативи. Имаше само един космодрум, Старсайд, разположен близо до екватора на Опал. На Куейк изобщо нямаше никакъв космодрум. Според справочниците сигурен достъп до Куейк имаше само през Опал.
„Сигурен достъп до Куейк.“
Чудесна идея, но Дариа си спомняше какво беше чела за Куейк по време на летния прилив. Може би в тези справочници трябваше да се намерят повече думи… най-малкото за това време от годината.
В справочните файлове на Четвъртия съюз се съдържаха по-малко добри неща дори и от тези, които посланик Перейра казваше за световете, контролирани от Фемъс Съркъл.
„Отдалечени… лишени от средства… изостанали… варварски.“
Звездите на Съркъл лежаха в регион, населен с всичките три големи вида на спиралния клон. Но в своята експанзия Четвъртият съюз, общността Зардалу и Сикропеанската федерация не бяха проявили почти никакъв интерес към Фемъс Съркъл. Там нямаше нищо, което заслужаваше да се купи, за което човек да се пазари или да открадне — и едва ли си струваше посещение.
Освен ако човек не си търси белята. Предполагаше се, че тя лесно може да се намери във всеки свят, контролиран от Съркъл.
Дариа Ланг слезе от кораба, стъпи на блатистата почва на космодрума на Старсайд и се огледа, обзета от лошо предчувствие. Сградите бяха ниски, в прегръдките на земята, построени, както се виждаше, от преплетена тръстика и кал. Никой не чакаше да посрещне кораба. Опал беше описан като беден на метали, беден на гори, рядко населен. Имаше единствено вода, много вода.
Когато обувките й потънаха няколко сантиметра в меката повърхност, тя се почувства още по-неспокойна. Никога не беше посещавала воден свят, но знаеше, че вместо здрава скала и твърда почва под краката й има само слаба и тънка кора на слинг. Под него нямаше нищо, освен блудкава вода, дълбока няколко километра. Сградите имаха сериозно основание здраво да се гушат в земята. Ако бяха много високи и тежки, щяха да се продънят през нея.
В главата й проблесна мисъл, която едва ли интересуваше някого — тя дори не можеше да плува.
Екипажът на кораба, който я беше докарал, все още изпълняваше последните операции по приземяването. Дариа тръгна към най-близката сграда. От нея излязоха двама мъже с явното намерение да я посрещнат.
Представянето не беше обещаващо. Мъжете бяха ниски и слаби — Дариа Ланг беше с поне десет сантиметра по-висока от всеки от тях. Бяха облечени в еднакви избелели кърпени униформи, доста износени. Отдалеч двамата можеха да минат за братя, единият с около десет години по-стар от другия. Едва когато наближи, тя забеляза разликата.