По-старият мъж имаше дружелюбен вид и самоуверена походка. Избелелите капитански пагони на раменете му показваха, че е по-старши и по ранг, и по възраст.
— Дариа Ланг? — той се усмихна и й протегна ръка, но не се ръкува с нея. — Ще взема документите ви за пребиваване. Аз съм капитан Ребка.
„Към списъка от думи с описания на жителите на Фемъс Съркъл, трябва да се прибави «безцеремонни» — помисли си тя. — А към физическото описание на Ребка «несресан» и «опърпан».“ На лицето на мъжа личаха дузина белези, най-големият, от които представляваше двойна линия, спускаща се от лявото му слепоочие до челюстта. И все пак общото впечатление не беше неприятно… по-скоро обратното. За нейна изненада Дариа почувства бегъл признак на взаимно привличане.
Тя подаде документите и в себе си го извини за белезите и занемарената униформа. Калта беше прясна, може би Ребка беше претърпял някакво необичайно произшествие.
По-младият мъж изглеждаше също толкова мръсен и също имаше белези. Някога вратът и едната страна на лицето му са били лошо изгорени, а после е била направена нескопосана пластична операция, което никога не би се случило на Сентинел Гейт.
Може би белезите от изгаряния бяха лишили кожата на лицето му от еластичност. Определено той имаше съвсем различно изражение от това на Ребка. Докато капитанът беше весел и приятен, въпреки нечистоплътността и липсата на финес, другият мъж изглеждаше затворен и далечен. Лицето му беше сковано и безизразно и той едва ли усещаше присъствието на Дариа, макар тя да стоеше на по-малко от два метра от него. И докато Ребка очевидно беше в отлично физическо състояние, другият имаше изтощен и нездрав вид като на човек, който не яде редовно месо или изобщо не се грижи за здравето си.
Очите му правеха още по-тягостно впечатление от лицето. Помръкнали и незаинтересовани, те бяха със светли зеници и очни ябълки на човек, изолиран от цялата Вселена. Той вероятно нямаше да създаде на Дариа никакъв проблем.
Ала точно когато тя достигна до утешителното заключение, лицето пред нея оживя и човекът изстреля:
— Казвам се Пери. Комендант Максуел Пери. Защо искате да посетите Куейк?
Въпросът я накара да изгуби самообладание. Зададен без предварителните обичайни любезности при представянията в Съюза, той убеди Дариа Ланг, че тези двама души знаеха… знаеха за аномалията, знаеха за ролята й в нейното откриване, или с други думи, знаеха какво търси тук. Тя почувства, че се изчервява.
— Ум… Умбиликал — Дариа с труд намираше думите. — Аз… аз проведох специално изследване на артефактите на Строителите. На това дело съм посветила живота си — тя замълча и се прокашля. — Аз… аз прочетох всичко, което можах да намеря за Умбиликал. Но искам да видя лично и да науча как действа фалът13 на Опал и Куейк. И да открия как Междинната станция управлява движението на Умбиликал в Космоса през летния прилив — тя се задъха.
Пери остана безизразен, но на лицето на капитан Ребка се появи лека усмивка. Дариа беше сигурна, че той вникна във всяка нейна дума.
— Професор Ланг — Ребка междувременно четеше документите й за влизане, — ние не обезкуражаваме посетителите. Добел се нужда от всички приходи, които може да получи. Но по това време на годината на Опал и Куейк е опасно.
— Зная. Чела съм за морските приливни вълни на Опал и земните на Куейк — тя се прокашля отново. — Не е в характера ми да рискувам — „поне това е вярно“ — помисли си тя кисело. — Имам намерение да взема всички предпазни мерки.
— Значи сте чела за летния прилив — Пери се обърна към Ребка и Дариа Ланг усети, че между двамата мъже съществува напрежение. — Както и вие, капитан Ребка. Но четенето и реалното преживяване не е едно и също. И никой от вас, изглежда, не разбира, че летният прилив този път ще бъде различен от всеки друг път, който сме преживели.
— Всеки път е различен — произнесе спокойно Ребка.
Той се усмихваше, но за Дариа Ланг конфликтът беше налице. Ребка беше по-възрастен и по-старши по ранг, но по въпроса за летния прилив комендантът Пери не приемаше неговия авторитет.
— Този път е необичаен — отвърна Пери. — Дори на Опал ние ще вземем извънредни предпазни мерки. А онова, което може да се случи на Куейк, не мога даже и да си го представя.
— Въпреки че сте преживели не един летен прилив?
Усмивката бе изчезнала от лицето на Ребка. Двамата мъже мълчаливо се гледаха. Тя почувства, че съдбата на нейната собствена мисия зависеше от спора между тях.