Глава 1
Къде съм?
Човек, който е видял петдесет планети и е изпълнил сто трудни мисии, трябва да е като котка — при всяка ситуация инстинктивно да се обръща и винаги да пада на краката си. Но напоследък той изглежда беше в точно обратното състояние — с всяка нова задача ставаше все по-силно дезориентиран.
Ханс Ребка се разбуди напълно, но остана със затворени очи в очакване в мозъка му да нахлуе споменът за място и мисия. Когато това стана, объркването му се замени с гняв.
Преди една седмица беше на орбита около Парадокс и се подготвяше за една от най-интересните мисии в своя живот. Заедно с тримата си партньори той трябваше да се приземи на Парадокс и да навлезе в нея, пренасяйки със себе си нова екранировка и напълно нов тип записващ сензор. Ако успееха, щяха да са първите, събрали информация от вътрешността на Парадокс — може би нова информация за самите Строители.
За Ребка Парадокс беше най-загадъчната и интригуваща от всички конструкции на Строителите. Тъмният сферичен балон, петдесет километра в диаметър, позволяваше лесно да се влезе, но при излизане изчистваше всякаква памет, органична или неорганична. На компютрите не оставаха никакви данни в никаква среда. Достигналите до вътрешността му хора се връщаха с умове като на новородени.
Накрая всякакви опити за изследване бяха преустановени, но напоследък посетителите на региона съобщаваха за някои промени. Беше се променил външният вид на Парадокс, а може би и вътрешното му състояние. Разумно бе да се предприеме нов опит.
Мисията беше опасна, но Ханс Ребка я очакваше с нетърпение. Той се включи доброволно в нея и бе приет като ръководител на екипа.
И тогава, само един ден преди слизане на Парадокс, пристигна предложението.
— Алтернативна задача… — гласът беше слаб, шепнещ, с намален честотен спектър поради минаването му през комуникационната мрежа Боуз — на дублетната4 планетна система Добел. Трябва незабавно да заминете…
Отслабналият от пространството глас не звучеше повелително, но идваше от най-високо ниво, от Фемъс Съркъл. И това беше задача само за Ребка. Неговите колеги щяха да се заемат с изследване на Парадокс. Отначало прозвуча като чест, като привилегия, че е отличен по този начин. Но когато му беше обяснена задачата, Ребка се обърка.
Той знаеше своите качества. Беше работлив, сръчен, добряк до мозъка на костите. В трудни ситуации бързо намираше импровизирани решения. Беше типичен продукт на родния си свят — Тюфел.
Какви грехове трябва да извърши човек, в колко минали животи, за да се роди на Тюфел? Половината спирален клон знаеше тази поговорка. Както всички планети на Фемъс Съркъл, и Тюфел беше беден на ресурси и главно на метали. Заселена поради крайна необходимост, когато животоподдържащите системи на един колониален кораб дефектирали, планетата беше непригодна за живот — много гореща, много малка и с атмосфера, в която едва можеше да се диша. Очакваната продължителност на живота за човек, достигнал зряла възраст на Тюфел — повечето не достигаха до нея — беше по-ниска от половината от тази на Фемъс Съркъл и по-малко от една трета от тази, за който и да било свят от Фемъс Съркъл. Родените и израснали на Тюфел или развиваха инстинкт за самосъхранение, преди да могат да говорят… или не живееха достатъчно дълго, за да проговорят.
Самият Ребка беше дребен, с глава, ръце и крака, твърде големи за тялото му. Имаше болнав, леко деформиран вид на човек, страдал през детството си системно от недохранване и липса на микроелементи. Но тези лишения през детската възраст ни най-малко не се бяха отразили на умствените му способности. Той бе разбрал отрано за неравноправието, когато на осем години беше видял картини от богатите светове на Съюза, граничещи с Фемъс Съркъл. Тогава в него се бе зародил някакъв гняв. Ребка се беше научил да го използва, да го насочва и контролира за подхранване на собствения му прогрес и в същото време се бе научил да прикрива чувствата си с усмивка. На дванадесет години се беше измъкнал от Тюфел и бе започнал работа в квалификационната правителствена програма на Фемъс Съркъл.
Ребка беше доволен от своя успех. Започнал от нищо, в продължение на двадесет и пет години той непрекъснато беше израствал. Беше изпълнил мащабни земеустроителни проекти и превърнал най-суровите и най-неблагоприятни планетарни тела в процъфтяващ земен рай (някой ден ще направи същото и за Тюфел); беше провел опасни експедиции в сърцето на кометен регион с огледално вещество (антиматерия) без никаква възможност да получи помощ, ако нещо се обърка; беше летял толкова близко до звездни повърхности, че комуникациите бяха невъзможни поради мощните окръжаващи радиации; повърхността на неговия кораб се беше разтопявала при завръщане и преминаване през атмосфера със свръхзвукова скорост, с което бе станал напълно неизползваем. Беше водил екипаж на почти легендарно пътуване през Циркелох — тороидална сингулярност5 пространство-време6, лежаща в оспорваната, без никакви хора земя между световете на Четвъртия съюз и онези на Сикропеанската федерация.