Пери въздъхна, наведе се напред и вдигна папката. Кили знаеше, че другият мъж е запомнил по-раншните му думи без всъщност да ги чуе. Но Пери знаеше, че щом човекът, който е негова дясна ръка, е казал, че трябва веднага да прегледа папката, той имаше достатъчно основание да го стори.
Зелената папка съдържаше резюмета на три дълги съобщения и с всяко от тях се искаше разрешение за посещение на Куейк. В това нямаше нищо необичайно. Бърди беше готов да даде стандартното одобрение за разглеждането им… докато не видя източниците на тези искания. Тогава разбра, че Пери трябва да ги види и подробно да ги проучи.
Комуникаторът иззвъня отново, когато Пери се беше задълбочил в съдържанието на папката. Бърди Кили хвърли едно око към новото съобщение и тихо напусна стаята. Ребка пристигаше, но не беше необходимо Пери да го посрещне на пистата. Бърди можеше да го стори. Пери имаше достатъчно тревоги с исканията за посещение на Куейк. Всяко идваше извън системата Добел бе фактически извън световете на Фемъс Съркъл. Едно беше от Четвъртия съюз, едно от отдалечен регион на общността Зардалу — толкова далеч, че Бърди Кили никога не беше чувал за него; и едно, най-старото от всички, от Сикропеанската федерация. Това беше безпрецедентно. Доколкото Бърди знаеше, сикропеанец никога не беше идвал на по-малко от няколко светлинни години от Добел.
Още по-странно беше, че всички искаха да бъдат на Куейк точно по време на летния прилив.
Когато се върна, Бърди Кили извърши нещо, което правеше в извънредни случаи. Той почука на вратата, преди да влезе. Това гарантираше, че Пери веднага ще му обърне внимание.
Пери държеше друга папка, но не беше сам. Зад него стоеше слаб, лошо облечен човек и оглеждаше с блестящите си тъмнокафяви очи очевидно с голям интерес бедната, овехтяла мебелировка на стаята, отколкото самия Пери.
Първите му думи изглежда потвърдиха това впечатление.
— Приятно ми е да се запознаем, комендант Пери. Аз съм Ханс Ребка. Зная, че Опал не е богата планета, но вашият пост тук сигурно заслужава нещо по-добро от това, което виждам.
Пери остави папката и проследи погледа на другия мъж. Стаята беше едновременно и спалня, и офис. Имаше само легло, три стола, маса и бюро — всичките изхабени от дълга употреба.
Пери вдигна рамене.
— Нуждите ми са скромни. Това е повече от достатъчно.
Новодошлият се усмихна.
— Съгласен съм. Но освен мен никой, нито мъж, нито жена би се съгласил.
Независимо какви чувства можеше да крие неговата усмивка, одобрението на Ребка беше искрено. Още в първите десет секунди с Макс Пери той отхвърли една идея, която му беше дошла, след като бе прочел неговата история. Дори и най-бедната планета можеше да осигури по-голям лукс за един човек, а някои мъже и жени биха останали на определена планета само защото са намерили по-добри условия за живот там, които не могат да пренесат другаде. Но каква бе тайната на Пери, след като не бе това? Той живееше така скромно, както и Ребка.
Власт?
Едва ли. Пери контролираше само достъпа до Куейк и почти нищо друго. Той даваше разрешение за чуждоземни посетители, но всеки с достатъчно силни връзки можеше да се обърне към по-високопоставени личности в Съвета на системата Добел и да получи разрешение.
Тогава какъв беше мотивът? Трябваше да има такъв. Винаги имаше. Но какъв беше той?
След официалното запознаване и размяната на безсмислени любезности от името на правителството на Опал и офиса на генералния координатор за Фемъс Съркъл, Ребка насочи вниманието си към самия Пери.
Стори го с истински интерес. Ребка би предпочел да изследва Парадокс, но въпреки презрението към новото си назначение, той не можеше да преодолее любопитството си. Контрастът между ранната биография на Пери и сегашното му положение беше твърде поразяващ. На двадесетгодишна възраст Пери бе бил втори координатор в една от най-суровите среди на Фемъс Съркъл. Той умееше успешно да решава проблеми, като остава твърд докрай. Последното му назначение за една година на Опал било почти формалност, последна закалка, преди да заеме поста на координатор.
Дошъл и се заседял. На една безперспективна длъжност, която не искаше да напусне, в която напълно липсваше старият му стимул. Защо?
Самият Пери с нищо не намекваше за източника на проблема. Беше блед и напрегнат, но в огледалото Ребка виждаше точно толкова бледен и напрегнат и собствения си образ. И двамата бяха прекарали първите си години на планети, където оцеляването беше постижение, а благоденствието невъзможно. Увеличената гуша на Пери говореше за свят, на който не достига йод, а тънките и леко изкривени крака подсказваха рахитични изменения. Иначе Пери изглеждаше в добро здраве — нещо, което Ребка можеше и щеше да провери, когато му дойде времето. Но доброто физическо състояние не изключваше психични проблеми. Те по-трудно можеха да се проверят.