Димирест остави микрофона.
Без да вдига очи от уредите, Ансън Харис отбеляза:
— Много добре говори. Трябвало е да се занимаваш с политика.
— Никой не би гласувал за мене — мрачно продума Димирест. — Обикновено хората не обичат честните и откровени приказки.
Той си спомни с горчивина заседанието на Съвета на пълномощниците, където бе говорил остро и нападателно за премахване на застрахователните гишета и автомати на летището. Откровената му реч се оказа катастрофална. Любопитно как ще се чувствуват членовете на съвета и неговият мазен шурей, след като научат, че този маниак Д. О. Гереро бе застраховал живота си с намерение да взриви самолета! Вероятно ще се държат благодушно както винаги, но вместо обичайното „Такова нещо няма да се случи!“, сега ще казват: „Е, това беше едно изключение, едва ли ще се повтори!“ Ако се приземят успешно, независимо от всичко той щеше да започне отново пламенна борба срещу продажбата на застраховки на летището. Този път много повече хора щяха да чуят апела му. Както и да завърши днешната катастрофа, тя ще стане централно събитие в печата. И той ще се възползува от това обстоятелство. Ще говори открито пред журналистите срещу застраховките, срещу Съвета на пълномощниците и дори срещу своя драгоценен шурей Мел Бейкърсфелд. Разбира се, ръководството на „Транс Америка“ ще направи опит да му запуши устата „заради интересите на компанията“. Нека само се опитат!
Радиото над главите им изпращя.
— „Транс Америка“, Полет 2, говори центърът в Клийвланд. „Линкълн“ съобщава, че писта три-нула все още временно закрита. Опитват се да я освободят за вашето пристигане. Ако не успеят, ще ви приемат на две-пет.
Димирест потвърди приемане на съобщението. Лицето на Харис потъмня. Писта две-пет беше с двеста фута по-къса, значително по-тясна и в момента с лошо разположение спрямо вятъра. Кацането по две-пет увеличаваше многократно рисковете.
Димирест затрепера от гняв.
Бурята продължаваше да подхвърля самолета. Ансън Харис през цялото време се мъчеше да го успокои.
Димирест се обърна към втория пилот:
— Сай, иди отзад при пътниците и гледай момичетата добре да покажат упражненията за кацането. Всеки да ги разбере и усвои. После подбери няколко души, на които може да се разчита, обясни им къде са аварийните изходи и как се ползуват. Ако пистата не ни достигне, а това е неизбежно, щом кацаме на две-пет, самолетът ще се разбие на парчета. Ние, разбира се, ще се опитаме да помогнем, но едва ли ще успеем.
— Да, сър! — и Сай Джордън се отправи към пътническите салони.
Димирест би предпочел сам да свърши това, за да погледне какво е състоянието на Гуен, но в този момент нито той, нито Харис можеха да напускат пилотската кабина. След като Сай Джордън излезе, пристигна доктор Компаньо. Джордън бе отместил останките от разбитата врата и сега нищо не преграждаше достъпа до кабината.
Милтън Компаньо се представи на Върнън Димирест:
— Капитане, идвам да ви съобщя състоянието на пострадалите.
— Благодарим ви, докторе. Без вашата помощ… Компаньо махна с ръка и го прекъсна:
— Да оставим тези приказки за после.
Той разтвори бележник с кожена подвързия на страницата, където стоеше тънко златно моливче. Напълно в своя стил той бе успял да запише имената на пострадалите пътници, естеството на нараняванията и вида на приложеното’ лечение.
— Най-жестоко е ранена вашата стюардеса мис Мейгън. Лицето и гърдите й са покрити с множество разкъсно-контузни рани. Загубила е значително количество кръв. Има сложно счупване на лявата ръка в ключицата и, разбира се, мозъчно сътресение. Моля ви, уведомете земята, че трябва да ни чака спешно хирург офталмолог.
Върнън Димирест, блед като платно, с огромно самообладание записваше информацията за пострадалите в бордовия дневник. Изведнъж спря, обзет от ужас.
— Хирург офалмолог? Да не би да искате да кажете… че очите?…
— Боя се, че е така — мрачно потвърди доктор Компаньо и после уточни. — В лявото й око са попаднали частички от дърво или метал, не мога да кажа. Специалистът ще определи дали е засегната ретината. Дясното око, струва ми се, не е увредено.
— О, господи! — Димирест усети, че главата му се замайва и закри с ръка очите си.
Доктор Компаньо поклати глава.
— Твърде рано е да се правят заключения — каза той. — Съвременната очна хирургия е способна на чудеса. Но всяка минута е скъпа.
— Ние ще изпратим радиограма на летището — увери го Ансън Харис. — И те ще имат време да подготвят всичко за нашето пристигане.
— Тогава да ви продиктувам и останалите.
Димирест автоматично записваше информацията на доктора. Пораженията на останалите пътници в сравнение с Гуен бяха незначителни.
— Ще се върна в салона — каза докторът — да проверя не е ли настъпила някаква промяна.
— Останете тук — Димирест рязко го спря.
Докторът го погледна удивено.
— Гуен… Искам да кажа мис Мейгън… — Гласът на Димирест бе напрегнат и несигурен, неузнаваем за самия него. — Тя беше… тя е бременна… Това ще усложни ли състоянието й?
Той забеляза, че Ансън Харис го стрелна с изумен поглед.
Докторът заговори, сякаш се оправдаваше:
— Не знаех. Вероятно бременността е в самото начало?
— Да — Димирест отбягваше погледа му. — Така е. — Преди няколко минути той се зарече да не пита за това. Но после реши, че трябва да узнае истината.
Милтън Компаньо се замисли:
— Разбира се, това няма да повлияе на способността на организма й да се възстанови. Що се отнася до детето… Тя не е останала без кислород толкова дълго, че да се навреди на плода… Но кой знае! Освен това няма телесни повреди в тазовата област. — Той замълча и добави смутено: — Не, плодът няма да пострада. При положение, че мис Мейгън оживее, с навременно болнично лечение шансовете й са от средни към добри. Тогава бебето ще се роди нормално.
Димирест кимна мълчаливо. Доктор Компаньо постоя един миг в нерешителност и излезе.
За известно време в пилотската кабина цареше мълчание. Пръв го наруши Ансън Харис.
— Върнън, бих искал малко да си почина преди кацането. Ще застанеш ли на моето място?
Димирест кимна, ръцете и краката му механично се преместиха към приборите за управление. Беше благодарен на Харис, че не запита нищичко за Гуен, че отмина случая с мълчание. Каквото и да си мислеше, Харис бе достатъчно възпитан, да го задържи в себе си.
Харис се надвеси над бордовия дневник със сведенията на доктор Компаньо.
— Ще изпратя радиограма — и той настрои радиото на честотата на диспечера на „Транс Америка“.
За Върнън Димирест пилотирането бе физическо удовлетворение след шока и вълнението от това, което току-що чу. Вероятно Харис го усети и нарочно пожела да го смени. Но дори и да не беше така, този, който щеше да извърши кацането, трябваше да си отдъхне и да събере сили.