– Да си мисля за разни хубави неща. Страхотен план, Питър Пан.
– Да имаш по-добър?
Елейн поклати глава.
– Добре. Ще се опитам да го отвлека натам. – Тя посочи редицата от дървета. – Щом го направя, тръгвай.
Кимнах и Елейн затвори за миг очи, след което чертите на лицето й се смекчиха и изгладиха. Тя тръгна към дърветата с бавни, премерени крачки.
Еднорогът отново се появи на десет крачки пред Елейн. Звярът изпръхтя, тупна с копито по земята и се изправи на задните си крака, разтръсквайки гривата си. След това тръгна бавно и предпазливо напред.
Елейн протегна ръката си към него. Той изпуфтя гъргорещо и подуши дланта й. Продължавайки да се движи все така бавно, Елейн се обърна и тръгна към дърветата. Еднорогът я следваше на две крачки, а краят на рога му се поклащаше на няколко инча над дясното й рамо.
Отдалечиха се на няколко крачки, преди да осъзная, че планът не работи. Езикът на тялото на еднорога се промени. Ушите му прилепнаха към черепа и копитата му потропваха нервно, докато не се изправи на задните си крака, готов за скок, насочил смъртоносния си рог в гърба на Елейн.
Нямах време дори да я предупредя. Вдигнах стрелящата пръчка с дясната си ръка, призовах силата на волята си и я излях през нея със силен вик: Fuego!
От върха на пръчката изригна огън, алена лента от горещина, пламък и сила, която се устреми към еднорога. След като бях видял колко впечатляващо безполезна се бе оказала магията ми срещу огрето Грум, аз не исках да рискувам втори провал. Затова не стрелях към самия еднорог – а към земята под краката му.
Взривът изкопа трифутова дупка в земята и еднорогът изпищя, мятайки глава в опит да запази равновесие. Обикновеният кон щеше да пропадне в нея, но еднорогът успя да се докопа с предните си крака до твърда земя и с впечатляващ отскок се измъкна от дупката. Едва стъпил с четирите си крака на земята, той вече препускаше към мен, готов да ме нападне.
Хукнах към най-близкото дърво. Еднорогът беше по-бърз, но разстоянието, което трябваше да измина, не беше голямо, така че успях да се скрия зад дънера.
Това не го забави. Рогът му се заби в ствола на мъртвото дърво и го прониза като масло. Отскочих настрани, но въпреки това рогът му успя да одраска лявата ми ръка, а няколко от летящите трески се забиха в гърдите и корема ми. Усетих болката, но изобщо не се замислих върху нея. Излязох иззад дървото, стиснах жезъла с двете си ръце и нанесох силен удар върху крехките кости на предните крака на еднорога.
Е, крехки са при обикновените коне. Очевидно при еднорозите са просто чувствителни. Звярът изпищя яростно и започна да се мята, натрошавайки дървото на парчета. Измъкна рога си и се хвърли срещу мен, насочвайки го към тялото ми. Отбих го настрани с жезъла ми и отскочих надясно, за да не ме смачка тежестта на еднорога. В отговор той запъна предните си крака, извърна се и ме изрита със задните, целейки се в главата. Претърколих се по земята и приклекнах зад следващото дърво. Еднорогът се обърна и тръгна към мен, заобикаляйки дървото. От зейналата му уста капеше пяна.
Елейн извика нещо и когато се извърнах към нея, видях, че е протегнала дясната си ръка и пръстенът върху нея е призовал облак от сияещи петънца, които танцуваха около главата й. Малките светлинки се устремиха към еднорога и го обкръжиха в проблясващ облак. Едно от тях се отърка в мен и сетивата ми внезапно се изключиха, подменени от нечии чужди: аз вървя по тротоара с износени обувки, слънцето грее над главата ми, чанта се удря в хълбока ми, стомахът ми курка от глад, усещам миризмата на нагрян асфалт, някъде наблизо се смеят деца и се пръскат с вода. Спомен, нещо от Елейн. Залитнах и отблъснах светлинката по-далеч от мен, възвръщайки сетивата си.
Петънцата кръжаха около еднорога, стрелваха се напред и се отъркваха в него, и при всяко докосване звярът подивяваше. Той се въртеше и хвърляше къчове, пищеше и размахваше рога си, нападаше безплътните си врагове с дива ярост, но напразно.
Погледнах покрай тях и видях Елейн, която стоеше неподвижно, протегнала ръка, със съсредоточено и напрегнато изражение на лицето.
– Хари! – извика тя. – Тръгвай! Аз ще го задържа.
Изправих се. Сърцето ми биеше адски бързо.
– Ще го удържиш ли?
– За известно време. Отивай при майките – отвърна тя. – Само че побързай!
– Не искам да те оставям сама.
По бузата й се търкулна капка пот.