– Странни времена настанаха.
– Чакайте малко – казах аз. – За кого говорите? За Мейв, нали?
Зимната майка се изкашля хрипливо, което можеше и да е смях.
– Аз отговорих на въпросите ви – казах. – Сега е ваш ред.
– Търпение, момче – каза Лятната майка.
Тя свали един чайник от кука над огнището и наля чай в две чаши. Сложи в двете нещо, което изглеждаше като мед, после добави сметана и подаде едната чаша на Зимната майка.
Почаках двете да си сръбнат, преди да се обадя:
– Е, добре, търпението ми се изчерпа. Не мога да чакам. Днес е лятното равноденствие. След полунощ везните ще се наклонят в полза на Зимата и Мейв ще се опита да използва Каменната маса, за да открадне обвивката на Летния рицар.
– Разбира се. Това трябва да се избегне на всяка цена. – Лятната майка изви вежда. – Значи, какъв е въпросът ти?
– Кой уби Летния рицар? Кой открадна обвивката му?
Лятната майка ме погледна разочаровано и сръбна от чая си.
Зимната майка поднесе чашата към качулката си. Не можех да видя лицето й, но ръцете й изглеждаха съсухрени, а ноктите й – посинели.
– Задаваш глупав въпрос, момче. Ти си по-умен от това.
Скръстих ръце на гърдите си.
– Какво трябва да значи това?
Лятната майка погледна намръщено към Зимната, но все пак каза:
– Значи, че не е толкова важно кой, колкото защо.
– И как – добави Зимната майка.
– Мисли, момче – рече Лятната майка. – Какво е постигнал похитителят на обвивката?
Намръщих се. Първо, войната между дворовете. Необичайна активност както в магическия, така и в естествения свят. Но главното е надвисналата война. Зимата и Лятото се готвят за битка при Каменната маса.
– Точно така – прошепна Зимната майка. По гърба ме полазиха неприятно студени тръпки. Гръм и мълния, тя беше чула мислите ми. – Но помисли, магьоснико. Как са го направили? Кражбата си е кражба, независимо дали целта е храна, или богатство, или власт.
След като очевидно нямаше смисъл да крия мислите си, аз започнах да разсъждавам на глас.
– Когато нещо е откраднато, може да му се случат две неща. Да бъде отнесено на място, където никой не може да го открие...
– Или да го охраняват – намеси се Лятото. – Така правят драконите.
– Да, добре. Хм, може да бъде унищожено.
– Не, не може – обади се Зимната майка. – Твърди го един от вашите мъдреци. Германецът с рошавата коса.
– Айнщайн – промърморих аз. – Добре, съгласен, но може да бъде направено безполезно. Или да бъде продадено на някой друг.
Лятната майка кимна.
– И в двата случая става дума за промяна.
Вдигнах ръка.
– Чакайте, чакайте. Вижте, така както го разбирам аз, силата на Летния рицар, неговата обвивка не може да съществува сама по себе си. Трябва да се намира в някой носител.
– Да – промърмори Зимата. – В някоя от кралиците или в рицаря.
– Но тук не става дума за никоя от кралиците.
– Така е – рече Лятото. – Иначе щяхме да го почувстваме.
– Значи, вече се намира в друг рицар – продължих аз. – Но в такъв случай няма да има дисбаланс. – Почесах се по главата и междувременно постепенно започнах да се досещам. – Освен ако не е бил променен. Освен ако новият рицар не е бил променен. Превърнат в нещо друго. Нещо, което да държи енергията затворена в себе си, безполезна, инертна.
И двете ме изгледаха безмълвно и напрегнато.
– Добре – казах аз. – Въпросът ми е готов.
– Задай го – изрекоха те в един глас.
– Как преминава обвивката от един рицар в друг?
Лятната майка се усмихна, но лицето й беше мрачно.
– Прехвърля се в най-близкото си отражение. Така сама избира следващия рицар.
Това означаваше, че само някоя от кралиците на Лятото можеше да стои зад това. Можех да изключа Титания – тя беше започнала войната срещу Маб само защото не знаеше къде е обвивката. Лятната майка нямаше да ми даде тази информация, ако самата тя го беше направила. Значи, оставаше само една възможност.
– Звезди и камъни – промърморих аз. – Аврора.
Двете майки едновременно оставиха чашите си с чай.
– Времето ни притиска – рече Лятната майка.
– Онова, което не бива да се случи, може да се случи – продължи Зимната.
– Ти, смятаме ние, си онзи, който отново може да възстанови реда...
– ...ако си достатъчно силен.
– Достатъчно смел.
– Хей, чакайте малко – казах аз. – Не може ли просто да предупредя Маб и Титания?
– С тях не може да се говори вече – отвърна Зимната майка. – Те отиват на война.